Храм-паметникът Св. Александър Невски е един от най-значимите паметници на православната култура в България. Построен е в памет на Цар Александър II и освобождението от турско робство. Инициатор за изграждането му е Петко Каравелов. През 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема предложението на Княз Александър Батенберг храм-паметник да бъде изграден в София. Първият проект за храмa е на руския архитект Ив. Богомилов, но проектът не се одобрява от Министерския съвет. По-късно проекта се възлага на руския архитект А.Н.Померанцов. Строежът на храма започва през 1904 г. и завършва през 1914 г. Заради размирните първи две десетилетия на Балканите освещаването му се извършва точно 10 години по-късно, на 12.09.1924 г. Храм-паметникът Св. Александър Невски е построен върху площ от 2600 м2, дължина от 70 м. и широчина от 55 м. височината на главния купол е 42 м., а на камбанарията заедно с кръста 53 м.
Това е информация позната на повечето от българите. Мнозина от тях обаче не знаят за своя най-известен православен паметник една съвсем дребна подробност, която, макар по тразиция да се пропуща, според btourism не е никак маловажна - кой е Александър Невски и с какво е заслужил един от символите на България да носи неговото име?

Свети благоверен княз Александър Невски е вторият син на княз Ярослав Втори. Роден е през 1220 година и управлява провинция Новгород в тежко за Русия време, когато границите на царството са силно застрашени от шведски, немски и литовски войски. Най-сериозната опасност за Русия по-това време обаче са мюсюлманските татарски орди, които за пръв път в богата история на Русия принуждават руските князе да се предадат. След десетилетия на опустошителни набези над цялата руска земя, те предават оръжието си на татарския хан Батай и приемат върховната му власт. Малцина руски провинции обаче все още се съпротивляват и водят ожесточена борба за оцеляване срещу европейските държави. В безмилостна битка край река Нева княз Александър извоюва знаменателна победа срещу силните щведски войски, с което получава и прозвището “Невски”. В последвалите години руският владетел успява да отблъсне още немските и литовските войски и единадесет години управлява като княз Владимирски, Киевски и Новгородски.

За Русия това са важни години на мир. Постепенно у народа името му започва да се свързва със слава и благополучие. Всепризнат е за спасител на Русия, като не само принуждава чуждите нашественици да се оттегллят от руските земи, но и да започнат да уважават християнския бог на русите. Доказателство за това е християнският епископ, който Александър изпраща в Сарай, столицата на “бесните татари”.

Дипломацията всъщност е най-силният управленчески коз на княза. В продължителни дипломатически мисии той успява да укрепи границите на княжеството си и да възпре Златната орда от “кървава ръзправа” с бунтуващите се руси, който са под татарска власт. При една от мисиите княз Александър се разболява тежко, оттегля се от престола и избира отшелническия живот на монах. Завършва живота си на 14 номври 1263 година, когато е едва на 44 години. Княз Александър Невски е канонизиран като "войн Христов" от Руската православна църква, а денят на неговия празник е 30 август.