На 14 януари 2008 година всички медии в България предаваха на живо поредните “опорочени” протести пред Народното събрание. Да припомним, десетина хиляди българи, водени от студенти, започнаха този ден протести срещу всепоглъщатата несигурност в държавата, която ескалира от ден на ден – имаше бити, арестувани, летяха камъни и ледени късове към полицеските кордони. Ще подсетим и че протестът беше прекратен със заповед на кмета Борисов по сигнал за поставена бомба. Същият ден в Брюксел един чешки склуптор беше изобразил страната ни като тоалетна...

Но вие ще забравите тези новини, защото те са пепел и сенки. Но вие трябва да запомните датата 14 януари 2008 година, защото тогава от нас си отиде една от най-чаровните усмивки на българската театрална и филмова сцена – почина великият български актьор Димитър Манчев.

Димитър Манчев е роден на 17 юли 1934 година в София. Изиграл е над 150 роли в театъра, киното и телевизията. . До последната си роля той остана верен на любимия си театър – Сатирата. Тези, които са го гледали на живо ще разкажат за превъплащенията му в „Свинските опашчици", „Смъртта на Тарелкин" , „Чичовци", „Островът" , “Тартюф", „Швейк през Втората световна война", „Римска баня" и още десетки представления. Последната роля на Димитър Манчев е Поцо „В очакване на Годо" през 2008 г.

За всички останали той ще продължи да бъде симпатичният кръчмар Миташки от фирлма на режисьора Людмил Кирков “Оркестър без име”, а великата му реплика “Издишате, Велко, издишате!” и занапред ще слага усмивка на лицата ни, когато лентата се завърта я по БНТ, я по Сателитния канал, я у дома на DVD.

Поклон и аплодисменти!