В света има един единствен борец, спечелил олимпийска титла само с убедителни победи с туш. Това е мъжът от странджанското село Твърдица, който открива българската златна серия на най-престижните международни игри – първият ни Олимпиец Никола Станчев Николов.

За Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. заминава изключително добре подготвен български национален отбор по борба, а сред многото имена в него се откроява това на Никола. За пръв път в нашия лагер се говори за съзтезател, достоен за титлата. Сензацията гръмва още в първата среща на Станчев, който побеждава с две на нула точки сочения за сигурен шампион гризински борец. Във втората се изправя срещу японския съзтетезател, когото два пъти е побеждавал с туш, в Полша през 1955 г. и непосредствено преди Олимпиадата на турнира за световната купа в Турция. При едно прехвърляне обаче, след което го тушира, австралийскиге съдий отсъждат победа за японеца. Според тогавашния правилник след такава загуба, за да спечели титлата, борецът е трябвало до финала, а и на него включително да побеждава само с туш. Никой никога няма да си спомни името на съдията, жестоко “поразял” надеждите ни за първо олимпийско злато, но 50 години по-късно, ние трябва да сме му благодарни, защото с това негово отсъждане започва красивата приказка за българския спорт. Така се създава първият ни спортен Герой.

Бай Кольо, както го познават поколенията борци след него, със сигурност си спомня думите на треньора Райко Петров след срещата: „Само с туш трябва да побеждаваш, за да продължиш!.“

Идва ред на срещата с германския борец. Станчев два пъти го е побеждавал по точки, но никога с туш. И в двете срещи германецът се “крие” по тепиха и оставя българинът да напада. Затова за да го тушира, трябва да го надхитри. Срещата започва, а нашият се прави на отчаян и примирен със загубата. Немецът връхлита, а той само се отбранява. След няколко остри атаки, от българската скамейка се чува “Давай!” и след секунда германецът е в туш.

На полуфинал 26- годишният Станчев среща 36-годишния ветеран Лимбланд от Швеция, който също трябва да бие с туш за да се прокрадне до финала. За надхитряне и дума не може да става, шведът има толкова международни срещи, колкото целият български отбор още не е изиграл. Затова пресата на Никола започва от първата секунда на срещата. 3 секунди преди гонга, когато надеждата за победа вече се стопява, Лимбланд “прелита” над странджанското момче и е забит в туш.

Във финалната среща, за да има истински happy end, Никола Станчев се изправя срещу непобедимия американец Дейвид Хоч. За малко мачове наистина важи терминът “здрава борба”, но този е от тях. Според правилника всеки от борците трябва да остане в партер 30 секунди, докато противникът му се опита да го тушира. Пръв в партер е българинът. Хоч го хваща в най-добрата си хватка “вълчи капан” и след секунди от носа на Никола вече тече кръв, заради липса на кислород. “В този момент щях да се откажа”, споделя той по-късно. Но...съдийте бият гонга за лекарска почивка. И непобеденият Хоч застава в партер. Хватката, с която Станчев отвоюва 90% от победите си е “Чарека” . Тя му носи успех и този път, като ударът в земята на 80 – килограмовото тяло на американеца е толкова силен, че след обявяването на победата той остава неподвижен на тепиха. ЗЛАТО!

След триумфалното завръщане в НР България Никола продължава да се бори. Единайсет пъти е шампион на България – осем пъти на свободна и три на класическа борба. Печели и балканската титла. Но на други първенства не участва. Петнайсет години е несменяем титуляр на категорията. След като се отказва се отдава на семейния живот и народните борби.

Никола Станчев е спортна легенда в свободната борба. Той е първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт. Роден на 11 ноември 1930 г. в село Твърдица ( Бургаско).