27 Jul 11  |  Забележителности

      Безспорно една от най-ярките български личности на 20 век е Никола Йонков Вапцаров. Великолепен поет и силно принципен човек, Вапцаров е повлиял на редица свои сънародници и е оставил своята следа в българската история и литература. Днес той се е превърнал в символ на своя роден град Банско.

И докато чуждестранните туристи посещават Банско привлечени от добрите условия, великолепните писти и ниските цени, то българите почиващи или минаващи през зимната ни столица трябва задължително да посетят къщата музей на Никола Вапцаров. Ние от BTourism бяхме изключително впечетлени от родния дом на поета. Къщата е много добре поддържана, а на входа ни посрещна един любезен и широко усмихнат човек, готов да отговори на всичките ни въпроси. Обикаляхме къщата с група ученици, 4-5 клас може би, тръгнали на екскурзия и пътьом дошли да се запознаят с този, за тях все още неизвестен човек, наречен Никола Вапцаров. Искренно любопитство проявяваха тези дечица, четейки стиховете по стените и гледайки черно-белите снимки. Това за тях бе първата среща с Вапцаров.

А кой е Вапцаров и какво е направил той през 32 – те години на своя живот, че да остане в историята ни? Това, което трябва да се знае и за което трябва да бъде запомнен той е силната воля, отдадеността му към каузата, стремежа към идеалното, упоритостта и саможертвата в името на принципите и идеалите, в които вярваш.
Вапцаров отдава живота на своята каузата, а именно социалната справедливост и човечността у хората. Времете, в което живее и твори поетът е време на жестока дехуманизация и обезчовечаване,време на суров сблъсък между човека и действителността , време, в което човека е лишен от индивидуализъм. Именно с това Вапцаров не може да се примири и притив това той се бори. Без значение са днес политическите виждания на поетът, най-важното е човекът Вапцаров, неговата силна личност. Неговата борба обаче му отнема най-ценното– неговия живот. На 4 март 1942г., рано в зори, Вапцаров е арестуван, в обвинение за нарушаване на Закона за защита на държавата. В затвора преживява редица мъчения, когато на 11 часа сутринта на 23 юли 1942г. съдът произнася присъдата: "...Въз основа на чл.16, предложение последно, и чл.17 от Закона за защита на държавата ги осъжда на смърт чрез разстрелване и лишаване от права... в името на Негово Величество Цар Борис ІІІ..." Още същата вечер Вапцаров е разстрелян заедно с още 12 души на на Гарнизонното стрелбище в София.

Това, което Никола Вапцаров оставя в наследство на всички нас е своята поезия, която вдъхновява и разчувства. Неговите Моторни песни ще останат вечни. Цялото си творчество поетът посвещава в търсенето на един по-справедлив свят. За него и неговите лирични герои най-важното е човещината, съвестта, осъзнаването на личната отговорност и съзнание за собствена мисия в света. Е, наистина точно такъв свят ни е необходим точно сега...но дали ще се намери новият Вапцаров, които да ни покаже, че трябва да се борим и жертваме за своите идеали?!?

Една от най-хубавите си поеми, силно отличаваща се от всяка друга е едната от двете, който Вапцаров пише преди да бъде разстрелян – „Прощално”, която посвещава на жена си:

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Къщата на Вапцаров в Банско е една от културните забележителности на града. Именно тя дава името на Вапцаровия род. Когато бащата на Никола , Йонко Вапцаров, отива да живее със семейството си в тази къщата, тя била Вапцарница, което ще рече Бояджйница на бански и така семейството решава да се нарече Вапцарови. Къщата е превърната в музей през 1952г. и оттогава са й правени няколко реконструкции.

На първият етаж има специално оборудвана зала, в която се прожектират филми за Никола Вапцаров, разкази на майка му, негови стихове, любимите му песни. На стените ще видите късове от вапцаровите поеми, ще видите неговите бележници, родословното му дърво, а това което нас най-много ни впечетли е стената със снимките. Изключително ефектно направен колаж за поета, неговото семейство и съратници. На втория етаж са разположени трите стаи, в които е живяло семейството на Вапцаров- майка му Елена, баща му Йонко, брат му Борис и сестра му Рада.

Вапцаров е личност, с която трябва да се гордеем и която трябва да познаваме. След смъртта си Никола Вапцаров бива амнистиран, а през 1949г. посмъртно получава международна награда за мир, която се дава на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.

През 2009г. ЮНЕСКО обяви поета за личност на годината. Факти, които доказват важността на Вапцаров в българската история и литература и за пореден път ни показват, че човек трябва да държи и да защитава принципите си, да се бори за по-справедлив живот и да уважава ближния си за да може да бъде запомнен. Красноречиви са последните думи на поета:

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!


„Борбата е безмилостно жестока” 14 ч. – 23.07.1942 г., Никола Вапцаров