Начинът на живот на азиатците се прехвърля и върху изкуството им. Търпение, благодарност, грижи и себеотдаване.

Легендата за началото на Бонсай е повече от красива. Това хоби-изкуство води началото си от Китай. Според преданията зъл император осъдил на смърт невинен младеж, а причината била ревност, заради красота и куп други предимства. Приятелката му ходила да се моли поне за една последна вечер с възлюбения си. Императорът склонил на молбата и й дал една зелена пъпка от дърво в градината си. Казал й, че ще й даде толкова вечери в зависимост от това на колко листенца ще разлисти пъпката. Цяла вечер девойката листела като внимавала да не засегне или откъсне нито едно листенце. На следващия ден се върнала при императора с толкова силно разлистена пъпка, че той не можел да преброи листенцата и пуснал младежа завинаги. Заръчал тази пъпка да остане в двора му, защото е много красива. Така неговите градинари започнали да правят миниатюри на дървета. Скоро след това будистки монаси прехвърлят изкуството в Япония, където то остава да се прехвърля от поколение на поколение вече близо пет хиляди години.

В превод от японски бонсай означава буквално – засадено в поднос. Това е едно от най-разпространените изкуства в Страната на изгряващото слънце и към него има силен култ и уважение. Важно за него е, че формите, които човек придава на малките дървета трябва да наподобяват на тези, които се получават с големите сред природата. Като тръгне да оформя своя бонсай човек трябва да се вгледа в дървото, самото то да му подскаже как трябва да изглежда като израстне. Има очертани няколко главни стила: вертикално стъбло; наклонено стъбло; няколко стълба на едно дърво; приближени стъбла; проядено дърво; криво стъбло; стъбло серпентина; корен тирбушон; въздушни корени; каскада, полукаскада, ветрило; гора; миниатюрен пейзаж; скален пейзаж, дръвче, долепено до скала; дърво върху скала, дърво върху дънер; вятър; букет и др.

Имате няколко опции при избор на дръвче за вашия бъдещ бонсай. Можете да изклезете сред природата и да се надявате на попадение там. Късмет ще е да попаднете на естествено развито дърво джудже. Ако не, погледнете за дърво, което да е със своя специфична форма, добре оформени цветове, закривени клони и малки листа. Когато стигнете до момента на изваждането, не дърпайте клона нагоре, защото има опасност да прекъснете корените му. След изваждането, важно е коренната система да бъде пропоционална на размера на избрания клон. Най-подходящо време е краят на зимата. Важно е бързо да се транспортира.

Естествено, можете да си закупите бонсай направо от разсадника.

Имате и няколко опции за размножаване. Размножаването чрез семана е най-бавно, но при него могат да се получат и най-добри резултати. Хубавото при тази техника е, че след време можете да определяте точната цифра на дръвчето. А при бонсай това е важен момент. Някои семена имат твърда обвивка и понякога може да се чака до две години, за да покълнат.

Друга техника е чрез резници. Така може да спестите няколко години. Почти всяко дърво е податливо на тази техника. Може да вземете от клон с пъпка или направо от корените.

Трета техника е чрез присаждане.
С присадките се създават много красиви бонсаи, особенно ако се търсят странни форми или необичайни оцветявания. Но главното предназначение на присаждането е да се поправят недостатъците в развитието на вонсаите.
Най-подходящото време за присаждане е началото на пролетта, когато започва сокодвижението и пъпките не са се още развили.
Най-важната част представлява оформянето. То е по ваш личен вкус, но наистина в Япония много ценят, ако формата прилича на такава каквато може да се получи в природата. Трябва да подрязвате всички излишни клони много внимателно, както и да стздавате структурата, която желаете да се получи. Много важен елемент е и почистването на всички изсъхнали клони и листа.

Стъблото, корените и клоните се нуждаят от индивидуални грижи. Ако дръвчето има голямо и оголено стъбло, извийте надолу един клон. Присадете го към стъблото чрез копулация или направете присаждане на страничен зарез. Когато стъблото е твърде високо, но достатъчно гъвкаво, извийте го под формата на буквата s с медна тел. Така се намалява общата височина на дръвчето. Естествените изкривявания на стъблото не трябва да бъдат поправяни, напротив, трябва да се използуват и да се изявят в композицията на бонсая.

Случва се при изваждането на някое старо дърво в природата да се принудим да отсечем дебел корен. Раната може да не се затвори бързо. За да не изгние дървото, всяка година при пресаждането го повдигайте малко по-високо, като оставяте част от корена над повърхността на почвата. Оставена на въздуха, раната ще се излекува по-лесно. Почистете я и я намажете с овощарска замазка.

Листата на някои дървесни видове оредяват с възрастта. Такъв е случаят със смърча, който се оголва след около 24 години. Оголването се дължи на затрудненото дишане поради твърде големия брой клони или на липса на достатъчно светлина. При бонсаите оголването се дължи на възрастта, но най-вече на лошо отглеждане. За да се избегне оголването на клоните, те трябва да се подкъсят достатъчно, за да се предизвика растежът на спящите пъпки.

В много редки случаи тези дървета се нуждаят от наторяване.

С изключение на тропичните видове бонсаите са растения, предназначени най-вече за външна декорация. Трябва да бъдат изложени на място, което да подчертава естетичната им стойност. Зимно време не прибирайте градинските бонсаи в жилището си заради отоплението.