Hip hop hooray
26 May 08 | Събития
Има световна енциклопедия за хип хоп музика. В нея е отбелязано, че в България този стил е изключително развит. И има нещо вярно в това. За размерите на малката ни Република си има повече от доволно брейкъри, графитъри и всякакви Dj-и и музиканти в областта. Ще помоля тези, който грам не разбират от тази музика, само за едно – не свързвайте хип хоп културата с Мишо Шамара. Точно така, това не е само музика, ами си е цяла култура. Тя си има специфичен начин на обличане и носи всичките субкултурни елементи, които я правят не по-малко разпространена от коя да е друга субкултура.
За пореден път тази година София се превърна в столицата на хип хопа за Балканския полуостров. На 24 май в Парти център „4-ти километър” се състоя поредното издание на международния фестивал “JAM ON IT”. Организатори на събитието са момчетата от Sleepwalkingz с не малката подкрепа на NESCAFE „3 in 1”. Участие взеха представители от Турция, Сърбия, Хърватска и Гърция. А специални гости имаше от цял свят. Брейкъри, диджеи, графитъри и всякакви други заслужили майстори на хип хоп културата. Победителят на “JAM ON IT” ще представлява Балканите на голям фест в Швейцария.
Представете си, че децата ви се зарибяват по нещо, което нито носи пари, нито някаква слава, но го обичат. Отдават цялото си време на него и това, с което се занимават ги прави щастливи. Ако искат да печелят, трябва да се продадат. Тоест, да станат като Мишо Шамара или Устата и да пеят я с чалгари, я за огромното изобилие от пари и лесни жени наоколо, с което разполагат. Точно тук идва идеята за личното щастие. Продажбата на ценностите ти около това, което правиш, може да ти даде пари, но едва ли някога ще се върнеш към чистотата на идеята, с която си започнал. От Sleepwalkingz са организирали първия “JAM” преди няколко години в София в читалище. Зрители са били най-близките приятели на участниците, а самите те са били само местни. Интересът към събитието е бил доста слаб. На инат успяват да си уредят някаква музика и всички други неща, които са важни, за да не изглеждат нещата като „батъл” на улицата. Тук някъде идва моментът с пречупването. Дали да не зарежеш всичко заради комерсиализацията и има ли изобщо смисъл от това, което правиш. Вместо да се откажат те продължават упорито да популяризират това, което правят и организират. Запазват го в чистия вид на първоначалната идея. Така се стига до тазгодишното издание на феста. Нужните пари около организацията са налице, медиината подкрепа е голяма. Момчетата дори гостуваха по различни предавания да запознаят хората с това, което правят. А запознаването е много важно.
За голяма част от по-възрастните няма разлика между хип хоп и рапа, в който жените се чукат лошо, в който трябва да си тарикат с пистолет в ръка и яко да въртиш дрога и пари. Но разликата е голяма. Брейкът и всичките останали подразделения на танците са едни от най-сложните в света. Това е съвременното танго, като отделния танц трябва да се оценява толкова прецизно и строго като всеки друг, който си има голям фестивал. Усетът към музиката е уникален, а за качественото изпълнение си трябва доста сериозна физическа подготовка. Като оставим настрана танца, идва ред на едни от най-добрите съвременни творци, които също се обвързват с тази култура – графитърите. Рисунката със спрей е плод на 20 век и спокойно може да се окачестви като един от най-младите дялове в изобразителното изкуство.
Като такъв, той е достоен за уважание. Първо, защото като млад по презумпция означава, че е характерен за новите поколения. Второ, защото творците са самоуки. Не знам дали това ги приравнява до Шекспир, но съм срещал уникално добри изпълнения. В Белград преди години издадоха книга на няколко езика с графитите на града. Забележете, книгата беше издадена от кметството.
Това е тяхната култура – рисунки, танц, музика. И зарежи всичко друго, няма как да отречеш, че нещата са красиви. И като движение, и като музика. Общественото мнение придава някаква пошлост на хип-хопа, защото масово не е запознато. С подобни фестове сме сигурни, че реалната представа за това, което правят тези хора, ще се промени... и то към добро. Затова ви пишем за тях. Не искаме да споменаваме кои са били гости и кои са били участници, няма значение. Важна е идеята. Важна е, защото Азис ни учи от книгата си, че трябва да правиш свирки, за да успееш с това, с което се занимаваш. Критици, от друга страна, ни учат да се възхищаваме на саможертвата на Азис. Това, което успяха да направят Sleepwalkingz за няколко години е своеобразно показване на среден пръст на Азис и цялата практика с минетчийството за пари. Продължиха да се занимават и някой умен човек е решил, че трябва да инвестира в тях, да им помогне. Всичко това, без да духат и без да променят началната си идея за истински хип хоп в България. Писна ми вече да слушам за някакви хора, които, няма как, продали се, ама иначе били много талантливи. Слава Богу, намериха се и такива, които не копнеят за бърза печалба и направиха най-накрая нещо качествено. Качествено заради чистотата си.
Какво печелим ние... биха казали от Канал 1. София и България печелят много. Столицата ни все повече се утвърждава като център на развита хип-хоп култура, а за запознатите по цял свят това не е никак малко. Тук пристигат млади хора или утвърдени имена в тази музика, които виждат града ни не само като японски туристи „Александър Невски”. Виждат го и като град, в който вървят някакви субкултурни течения и младите не изостават спрямо колегите си от по-развити държави. А това е повече от важно, космополитизмът на столицата може да я изстреля много напред. Така или иначе минералните извори са зарязани.
Аз не разбирам от хип-хоп. Музиката ми харесва, особено фънкът, но не разбирам. Какво видях с моя лаишки поглед. За първи път се сблъсках със състезание, което съдържа в себе си страшно много олимпийски принцип. Преди да започне танцът в направения с конуси кръг състезателите театрално се предизвикват с очи. Едва ли не, започва истински „батъл”. След което следва едно уникално въртене и движения, които не бих могъл да направя дори и след години тренировки. Съдиите отсичат, еди кой си печели, след което двамата участници съвсем искрено се прегръщат един друг. Без злоба, оспорване на съдийски решения и подаване на жалби до организаторите. След като се оттеглят танците продължават. Наляво, надясно, наоколо, нагоре, надолу, навсякъде беше пълно с въртящи се тела. Говореше се на всякакви езици, а участниците обменяха опит и си правиха импровизирани битки и извън кръга. Всичко бие на някаква утопична романтика, но явно в тази култура няма агресия.
Можехме да ви засипем с имена и факти. Кой е спечелил, кой е бил жури, кой е бил диджей и кой е пял. Напук на правилата на журналистиката няма да го направим. За нас идеята е много по-важна. Това са нещата, които сме си мислили докато бяхме там. Не разбираме от стилове и други тънкости и като лаици видяхме нещо коренно резлично. Това е материал за не запознати, това е статия за хора, които не са вътре в нещата. Това е история на успеха, без да пренебрегваш себе си.
Догодина на следващия “JAM” смятаме да сме доста по-подготвени.
Има световна енциклопедия за хип хоп музика. В нея е отбелязано, че в България този стил е изключително развит. И има нещо вярно в това. За размерите на малката ни Република си има повече от доволно брейкъри, графитъри и всякакви Dj-и и музиканти в областта. Ще помоля тези, който грам не разбират от тази музика, само за едно – не свързвайте хип хоп културата с Мишо Шамара. Точно така, това не е само музика, ами си е цяла култура. Тя си има специфичен начин на обличане и носи всичките субкултурни елементи, които я правят не по-малко разпространена от коя да е друга субкултура.
За пореден път тази година София се превърна в столицата на хип хопа за Балканския полуостров. На 24 май в Парти център „4-ти километър” се състоя поредното издание на международния фестивал “JAM ON IT”. Организатори на събитието са момчетата от Sleepwalkingz с не малката подкрепа на NESCAFE „3 in 1”. Участие взеха представители от Турция, Сърбия, Хърватска и Гърция. А специални гости имаше от цял свят. Брейкъри, диджеи, графитъри и всякакви други заслужили майстори на хип хоп културата. Победителят на “JAM ON IT” ще представлява Балканите на голям фест в Швейцария.
Представете си, че децата ви се зарибяват по нещо, което нито носи пари, нито някаква слава, но го обичат. Отдават цялото си време на него и това, с което се занимават ги прави щастливи. Ако искат да печелят, трябва да се продадат. Тоест, да станат като Мишо Шамара или Устата и да пеят я с чалгари, я за огромното изобилие от пари и лесни жени наоколо, с което разполагат. Точно тук идва идеята за личното щастие. Продажбата на ценностите ти около това, което правиш, може да ти даде пари, но едва ли някога ще се върнеш към чистотата на идеята, с която си започнал. От Sleepwalkingz са организирали първия “JAM” преди няколко години в София в читалище. Зрители са били най-близките приятели на участниците, а самите те са били само местни. Интересът към събитието е бил доста слаб. На инат успяват да си уредят някаква музика и всички други неща, които са важни, за да не изглеждат нещата като „батъл” на улицата. Тук някъде идва моментът с пречупването. Дали да не зарежеш всичко заради комерсиализацията и има ли изобщо смисъл от това, което правиш. Вместо да се откажат те продължават упорито да популяризират това, което правят и организират. Запазват го в чистия вид на първоначалната идея. Така се стига до тазгодишното издание на феста. Нужните пари около организацията са налице, медиината подкрепа е голяма. Момчетата дори гостуваха по различни предавания да запознаят хората с това, което правят. А запознаването е много важно.
За голяма част от по-възрастните няма разлика между хип хоп и рапа, в който жените се чукат лошо, в който трябва да си тарикат с пистолет в ръка и яко да въртиш дрога и пари. Но разликата е голяма. Брейкът и всичките останали подразделения на танците са едни от най-сложните в света. Това е съвременното танго, като отделния танц трябва да се оценява толкова прецизно и строго като всеки друг, който си има голям фестивал. Усетът към музиката е уникален, а за качественото изпълнение си трябва доста сериозна физическа подготовка. Като оставим настрана танца, идва ред на едни от най-добрите съвременни творци, които също се обвързват с тази култура – графитърите. Рисунката със спрей е плод на 20 век и спокойно може да се окачестви като един от най-младите дялове в изобразителното изкуство.
Това е тяхната култура – рисунки, танц, музика. И зарежи всичко друго, няма как да отречеш, че нещата са красиви. И като движение, и като музика. Общественото мнение придава някаква пошлост на хип-хопа, защото масово не е запознато. С подобни фестове сме сигурни, че реалната представа за това, което правят тези хора, ще се промени... и то към добро. Затова ви пишем за тях. Не искаме да споменаваме кои са били гости и кои са били участници, няма значение. Важна е идеята. Важна е, защото Азис ни учи от книгата си, че трябва да правиш свирки, за да успееш с това, с което се занимаваш. Критици, от друга страна, ни учат да се възхищаваме на саможертвата на Азис. Това, което успяха да направят Sleepwalkingz за няколко години е своеобразно показване на среден пръст на Азис и цялата практика с минетчийството за пари. Продължиха да се занимават и някой умен човек е решил, че трябва да инвестира в тях, да им помогне. Всичко това, без да духат и без да променят началната си идея за истински хип хоп в България. Писна ми вече да слушам за някакви хора, които, няма как, продали се, ама иначе били много талантливи. Слава Богу, намериха се и такива, които не копнеят за бърза печалба и направиха най-накрая нещо качествено. Качествено заради чистотата си.
Какво печелим ние... биха казали от Канал 1. София и България печелят много. Столицата ни все повече се утвърждава като център на развита хип-хоп култура, а за запознатите по цял свят това не е никак малко. Тук пристигат млади хора или утвърдени имена в тази музика, които виждат града ни не само като японски туристи „Александър Невски”. Виждат го и като град, в който вървят някакви субкултурни течения и младите не изостават спрямо колегите си от по-развити държави. А това е повече от важно, космополитизмът на столицата може да я изстреля много напред. Така или иначе минералните извори са зарязани.
Аз не разбирам от хип-хоп. Музиката ми харесва, особено фънкът, но не разбирам. Какво видях с моя лаишки поглед. За първи път се сблъсках със състезание, което съдържа в себе си страшно много олимпийски принцип. Преди да започне танцът в направения с конуси кръг състезателите театрално се предизвикват с очи. Едва ли не, започва истински „батъл”. След което следва едно уникално въртене и движения, които не бих могъл да направя дори и след години тренировки. Съдиите отсичат, еди кой си печели, след което двамата участници съвсем искрено се прегръщат един друг. Без злоба, оспорване на съдийски решения и подаване на жалби до организаторите. След като се оттеглят танците продължават. Наляво, надясно, наоколо, нагоре, надолу, навсякъде беше пълно с въртящи се тела. Говореше се на всякакви езици, а участниците обменяха опит и си правиха импровизирани битки и извън кръга. Всичко бие на някаква утопична романтика, но явно в тази култура няма агресия.
Можехме да ви засипем с имена и факти. Кой е спечелил, кой е бил жури, кой е бил диджей и кой е пял. Напук на правилата на журналистиката няма да го направим. За нас идеята е много по-важна. Това са нещата, които сме си мислили докато бяхме там. Не разбираме от стилове и други тънкости и като лаици видяхме нещо коренно резлично. Това е материал за не запознати, това е статия за хора, които не са вътре в нещата. Това е история на успеха, без да пренебрегваш себе си.
Догодина на следващия “JAM” смятаме да сме доста по-подготвени.