Според българските традиционни представи
Наименование: Яйце
Народно название: в множествено число “яйца”, ударението може да пада в средата на думата при “-й” или в края на “-а”, употребяват се още аце, ице, яйчице, коки.
Митологичен статус: Първоизточник на живота, символ на първичната жива материя. От космическото или световно яйце се ражда живота на земята. Тази представа присъства в много световни митове, например как индийският Брахма се излюпва от космическото яйце в първичните води.
Християнска символика: Яйцето е безсмъртие, а червеното великденско яйце символ на възкресението.
Обичаи и обреди свързани с яйцето: Основният цикъл от празници около които обредността е наситена с представи за яйцето е Великден (първата неделя след пълнолунието след пролетното равноденствие между 4 април и 8 май). Червеното великденско яйце в традиционният мироглед има апотропейна (предпазваща) функция – използва се срещу зловредни влияния и демони. Широко е застъпено и в практиките целящи плодородие, приплод, берекет и здраве, като тази със заравяне яйце на нивата преди да започне сеитбата, за да не бие градушка и земята да ражда. Ако се насади квачка през Тодоровата неделя, ще се излюпят пилета – каракончовци. Ако бременна жена изяде яйце с два жълтъка, ще роди близнаци, а магосниците мътели под мишницата си такова яйце и излюпвали пиле – мамник с две глави, което “обирало” плода от чуждите ниви и млякото на добитъка.
В космическата подредба: намираме връзката с яйцето при съзвездието Квачка или Кокошката с пиленцата (народни названия на звездният куп Плеяди – М45, в съзв. Бик-Телец - Taurus), което според легендата възникнало след като Господ спасил от потопа една квачка с пиленцата на една вдовица, като ги превърнал в звезди.
Във фолклора: Представата за яйцето застъпена в множество пословици, поговорки , гатанки, песни и прочее, като в пословицата “Гледат го кат писано яйце” или в гатанката “Бръснат кадия у ясли лежи. Що е то? – яйцето” .

Според българските традиционни представи
Нaименование: Жито
Народно название: с думата жито се именуват всички житни култури, като пшеница, ръж, ечемик. Употребява се както с ударението на буквата “-и”, така и на буквата “-о”.
Митологичен статус: растителен символ на раждането и развитието на живота, свързан с плодородието и цикъла живот – смърт – живот, защото прибраната пшеница се използва за семе, от което покълва новото жито. В много от митовете на различни народи, зърнените култури са дадени или придобити от боговете.
Християнска символика: житото се използва за безкръвна жертва, от него се прави брашно и се пече хляб – символ на тялото Христово.
Обичаи и обреди свързани с житото: Разхвърляне на житни зърна е обред, който се изпълнява на всички празници (било то календарни или семейни), с което се цели да се предизвика плодородие и берекет и не на последно място здраве. Варено жито се употребява и при поменалните обреди, с което се цели да се измоли плодородие и здраве от починалите предци, които са свързани с хтоноса, подземното царство и живителната влага. Обредни хлябове се замесват за всеки един празник или обичай от българската народна традиция.
В космическата подредба: намираме връзката с житото при съзвездието Ралица (народни названия на съзвездието Орион – Orion), което Господ поставил на небето за да знаят човеците как да ползват ралото. Звездите символизират орача, ралото и двата вола впрегнати в него. Съзвездието Колата (Голямата мечка – Ursa Major) пък се асоциира с колата на дървар с два вола или с ралото и впрегнатите в него две добичета.
Във фолклора: също както и за яйцето, българинът е оставил представите си за житото в не едно и две произведения на народната традиция, като в поговорката “Много гъби – малко хляб” или в пословицата “Никой не е по голям от хляба”.