За идеята bTOURISM
Когато историята търси логиката на миналото най-употребяваната дума е – Път.
Пътят в историята дава отговор на голяма част от случилите се феномени. Той социализира дивата природа,
разграфява я в полза на хората, нарежда същите тези хора около него, за да ги държи под контрол. Всички
се съобразяват с този, които има власт над пътя, та дори и османските турци с дервенджийте в България. Чрез
него е било възможно преминаването на подправки, коприна и злато от едно място към друго. Вечната битка между
хората хилядолетия наред е била свързана с превземане на пътя, той е бил отбраняван, така както трябва да бъде
отбранявана столицата. Редица учени имат различни виждания относно точната формулировка на термина Цивилизация,
но всички й приписват една много важна характеристика – пътят. Правилно очертан, леко изпъкнал, с канали от
двете си страни, за да може водата да се оттича. Така Рим е демонстрирал превъзходството си над варвари,
които са познавали пътят само като преки пътеки към съседния хълм. И те, варварите, са били респектирани.
Най-голямото постижение на човечеството не са полуфабрикатите или магическа синя четка за чистене. Не е
законът за земното притегляне или откритията на Галилео, а пълното пътно разграфяване на планетата. Няма място,
до което да няма път. Земята е набраздена под и над водата, на твърдата си почва, по въздуха, затова вече
преминаваме и към социализиране на космоса. Макар и уседнали след неолита, основното ни качество си остава
мобилността ни и стесняването на начина на комуникация чрез намирането на преки пътища. Така очуканият стар
път между София и Варна, който е във вечен ремонт, се превръща във философска категория. Той не е просто
уморително задължение, което трябва да бъде преминато в търсене на морски въздух и пияни рускини. Той
олицетворява късогледото виждане на предците ни за завладяване и опознаване на територията на собствената
ни Република. Ако погледнем отново глобално на нещата, пътят е и основна религиозна характеристика.
Ние, християните, избираме посоката си към Рая или Ада. Самсарата е един постоянен въртящ се път за
будистите, а Лао Дзъ направо кръщава религиозното и философско си течение красноречиво – Дао (Тао),
което означава път.
bTOURISM.com е създаден от пътешественици, от тази гледна точка, ние сме на първото стъпало на еволюцията, защото не правим нищо ново. Създателите на bTOURISM.com са калени по време на път, изградили сме характер и искаме да ви покажем нашия поглед през призмата на това, което ни е дал той. Няма да ви занимаваме с тривиалности относно колко много сме запалени от опознаването на различни култури, битиета, села и паланки. Искаме да ви обясним идеята ни. “b” в заглавието на сайта означава България естествено, но не само. „b” е и бъди, защото в последните седем-осем години в България терминът туризъм стана също толкова разтегливо понятие от философска гледна точка, колкото е и пътят. С Be tourism искаме да представим абсолютно всичко в страната ни като потенциална атракция. От родопския пататник и гайдата, до „Александър Невски” и Рилския манастир. Защото постоянното ни движение по пътищата на родината ни е убедило, че те заслужават да бъдат такива. Не само за азиатски туристи, а най-вече за самите нас.
bTOURISM.com е създаден от пътешественици, от тази гледна точка, ние сме на първото стъпало на еволюцията, защото не правим нищо ново. Създателите на bTOURISM.com са калени по време на път, изградили сме характер и искаме да ви покажем нашия поглед през призмата на това, което ни е дал той. Няма да ви занимаваме с тривиалности относно колко много сме запалени от опознаването на различни култури, битиета, села и паланки. Искаме да ви обясним идеята ни. “b” в заглавието на сайта означава България естествено, но не само. „b” е и бъди, защото в последните седем-осем години в България терминът туризъм стана също толкова разтегливо понятие от философска гледна точка, колкото е и пътят. С Be tourism искаме да представим абсолютно всичко в страната ни като потенциална атракция. От родопския пататник и гайдата, до „Александър Невски” и Рилския манастир. Защото постоянното ни движение по пътищата на родината ни е убедило, че те заслужават да бъдат такива. Не само за азиатски туристи, а най-вече за самите нас.