Име: Пловдив (България)
Разположен: в централната част на Горнотракийската низина, по поречието на р. Марица, върху седем хълма (тепета) – Бунарджик (от тур. бунар – кладенец, нар. още Хълм на освободителите и Альоша), Джамбаз тепе, Джендем тепе (Адски хълм, нар. още – Джин тепе – Хълм на духовете, Чигдем тепе – Хълм на минзухарите, Младежки хълм – по времето на социализма), Марково тепе, Небет тепе, Сахат тепе (Часовников хълм, нар. още Данов хълм), Таксим тепе.
Прозвище: Градът на тепетата, Старият град.
Основан: кр. на 7-то – нач. на 6-то хилядолетие пр. Хр. Първото праисторическо селище се намира на хълма Небет тепе, след което в околностите се заселват тракийски племена и наричат селището Евмолпия/да (ок 12 в. пр. Хр.). През 342 г. пр. Хр. градът е завладян от Филип II Македонски и наречен в негова чест Филипополис. Не след дълго траките отново поемат контрола и го назовават Пулпудева. През 46 г. градът е присъединен към Римската империя и прекръстен на Тримонциум (Град на три хълма). По-късно славяните го наричат Плъпдив, Пълдин, Плоудин (производни от тракийското Пулпудева), откъдето идва и дн. Пловдив. През османският период градът е наречен Филибе.
По времето на: римският император Веспасиан (имп. 69 – 79 г.) е издиграден римският форум (до дн. Централна поща в града), а по времето на Траян (имп. 98 – 117 г.) е построен античният театър.
Столица: на административната автономия Източна Румелия в рамките на Османската империя (3 март 1978 – 6 септември 1885 г.).