27 Nov 07  |  Градски туризъм

      Римляните са едни от най-големите почитатели на здравния туризъм. Преди тях и във Вавилон са развивали подобен вид дейност, наскоро намериха останки от лечебни бани и при египтяните. Ако перифразираме Парцалев, туризмът трябва да каже на здравния: Ти, майка, ти, баща! България в това отношение е целуната от Дядо Боже държава. Водата е живот, първоизточникът, имала си даже и памет и при по-налудничави опити сме щели да открием, че можем да си комуникираме с нея. Дядо Боже ни е дал по земите ни лечебна вода, колкото си искаш. Само че ние не комуникираме с нея, не й казваме благи думи. И с него сме спрели да си говорим, забрави ли сме го, а в манастира искат по 50 евро за кръщене. Къта монаха за черни дни, когато освен миряните и той вече ще забрави за Бога. Колко е дал самият Христос на река Йордан е друг въпрос, те тука и без това реките прииждат или пресъхват, човек не може да се кръсти нормално, без да е направил тройна застраховка живот преди това. Спрели сме да си общуваме с всякакъв вид висши сили. И не защото сме философи и това ни е разбирането за вселената, а защото сме българи и тънем в алкохолен дебилизъм. Най-голямото доказателство за това е пълната липса на здравна култура у нас.
Първото известно име на Кюстендил е Пауталия. Дали са му го римляните. Преди това траките също са открили, че би било печеливша житейска инвестиция, ако вземат да се настанят нейде близо до лековита вода. Мястото е окултурено от около пети шести век преди новата ера. После римляните, като цивилизован народ, решават да доразвият райското кътче. Потапяйки се в лечебната вода, не ти остава нищо друго освен да се почувстваш по-близо до боговете. Независимо какви са ти философските виждания за висшите сили! Така стигаме до налудничавия парадокс – няма вяра, няма здраве. По-умни племена са живели по тези земи, по-умни народи са ги превземали и развивали. По-умни са от шопи, гочета, торлаци, гагаузи, помаци, българи, цигани, турци, арменци и евреи. Кюстендил сега трябваше да се слави със същата лековита слава, както тогава, ама не. Средностатистическият българин не знае за лечебните свойства, които се крият в недрата на земята, на която е стъпил той. Не го използват, не използват нея, водата. В един прекрасен свят той ще е популярна за българина дестинация. Същият този българин, който ще си купува плазмени телевизори и нови коли на изплащане и ще отделя поне по 20 дена от годината за почивка. Включително и в Кюстендил. Сега обаче градът е жертва на прехода, на него му се случиха всички онези гадни неща, които можеха да се случат на една посткомунистическа държава на Балканския полуостров. Най-голям бум в сферата на туризма там имаше непосредствено след падане на комунизма. Този бум беше леко унизителен, той представляваше мръсната победа на пошлия запад и даде превъзходство на вечния съперник Сърбия. Всяка събота и неделя хиляди сърби прииждаха с колите си до близкия до границата град на шопинг туризъм. Тук получаваха евтини китайски стоки, тук получаваха евтина хубава българска ракия. Идваха, без да обръщат внимание на Земенския манастир. Бог високо, цар далеко, Сърбия близо. Химнът на целия този край от разглеждания период би трябвало да е „Левовете в марки сменям аз".
Но да се върнем пак назад във времето. През късната античност Кюстендил е още по-силен балнеоцентър. Той става и силен в административен и регионален план център. След идването на Аспаруховите българи, поради и сега граничния си статут, той често мени държавната си принадлежност, но запазва силното си регионално значение. В императорска грамота на Василий II от 1019 година вече се споменава с името Велбъжд. А според някои теории Кюстендил идва от името на феодалния владетел Константин Драгаш. До идването на османските турци градът се слави, както славната българска държава. Силен градски център, с лечебни води. И не толкова турците направиха така че в момента Кюстендил да не е популярен с минералните си води, колкото комунистите. Комунистите и техния любим Перник, комунистите и техния любим град на югозапад, кръстен на дядо Благоев. Така Кюстендил имаше нещастната участ да застане между два любими на комунистите града. Нищо, че цялата му история предопределя той да е водещ и между двата. Няколкото опита на Людмила Живкова да възцари отново здравния му характер бяха безуспешни. За комунистите е много по-важно, от здравна гледна точка, хората да имат да ядат череши и ябълки. Така те превърнаха балнеоцентъра в Овощната градина на България. Ял съм череши от там, хубави са, сигурно защото отдолу тече и една хубава подземна лечебна вода. Ял съм и ябълки оттам, препоръчвам ви ги. Много са по-добри от тези, които започнахме да внасяме от Полша напоследък.
Освен с минералната си вода, градът заслужава да бъде предпочитана дестинация и заради самия себе си. Настанен е в малка падина между Конявската планина и Осогово. И двете са много красиви и затварят Кюстендил с естествения щит на природата. От крайните точки до центъра разстоянието е около 15 минути пеша. За по-мързеливите такситата взимат около лев лев и половина от точка А до точка Б. В момента няма голямо мюсюлманско население, но все още стоят две големи неработещи джамии. Те са по-скоро паметник на култура, който идва да каже, че турците също са отдавали нужната почит на мястото. Едната джамия в момента е превърната в исторически музей. На пешеходната зона на центъра, няма как да не откриете, че една от главните търговски улички страшно много напомня на Пиротска в София. Сравнението е напълно нормално, защото това са еврейски чаршии, образувани малко след Освобождението. Къща на два етажа, на която първият е превърнат в магазини. Такива следи има в почти всеки по-голям град. Местните хора казват на уличката "Еврейската".Тръгнете ли само по централната улица надолу, ще стигнете до гарата, където ще ви посрещне паметник на съветски деятел, малко след хотел „Велбъжд". За любителите на „ъндърграунд" местата, чудесна работа ще свърши клуб „Борачо" (от испански „пиян" бел. ред. ). През деня там ще бъдете посрещнати от надъхани младежи, които се състезават по надпяване на метал, но вечерта придобива доста по-приличен вид, най-вече с посетителите. Така стигаме до най-голямата атракция. Художествената галерия! Огромно помещение, в което ще видите повечето творби на местния и най-голям български художник Владимир Димитров-Майстора. Като част от постоянната експозиция са представени и редица други кюстендилски художници в три изложбени зали. От освобождението до днес. Умел ход, като се има предвид еднаквостта в картините на Майстора. За събирачите на печати, там дават, май беше номер 26. Още едно място, от което можете да си вземете печат е къщата-музей на Димитър Пешев. Това е ония, дето спасява безумно огромен брой евреи по времето на Втората световна война. От Осогово се вижда целият град, а качването е лесно. Тръгвате в посока зоологическата градина или парк Хисарлъка. Заслужава си до посетите града по време на празниците „Кюстендилска пролет". Тогава идва отвреме на време и Веселин Маринов да пее, а в театъра се провеждат културни мероприятия. Би било добре, защото не видях нито един плакат за каквото и да е мероприятие скоро. Само кметът Паунов ми се хилеше на всяка втора стена, показвайки демонстративно колко е пръснал за предизборната си кампания. Кюстендил е известен и с изключително богатия си и колоритен фолклор. „Дръж се, земьо, шоп те гази" е хоро на почит. Мъжката носия от този край е една от най-красивите в България като цяло. Бели прави панталони и красиви беневреци. Наричат се белодрешковци. Жените са с бели ризи и двойни червени престилки, леко набрани отзад.
Няма как да не ви направи впечатление, че целият град е опасан със села, които се намират на по пет-шест километра от него и не са се слели като квартали. Това би трябвало да говори за сериозното земеделско значение на Кюстендил, както за държавата като цяло, така и за поминъка на местните хора.
Тръгвайки в посока изток към вътрешността на Републиката, разбирате защо Кюстендил трябва да е водещото цвете в букета от градове по този край. След него идва първо сблъсъкът със сивия Радомир, за който тържествено обещавам, че никога няма да напиша статия. След това идва ред на Перник. Градовете, през които минавате на път за София ви посрещат с огромни комини, жълти и сиви панелки, с ръждясали метални тераси. Забравеният от Бога и държавата Радомир, вегетиращ в алкохолното ежедневие на полуобразованото си население и мощният работнически град Перник не могат да се съревновават с Кюстендил. А колкото до популяризацията на последния, Валя Ахчиева мисля, че беше направила репортаж, после идваме ние и накрая царицата на енциклопедиите Уикипедия. В нея ще прочетете, че в Кюстендил има магазин Фантастико, че БИЛА и Кауфланд също са купили парцели. Даже БИЛА била ощетила леко старото училище „Петър Берон". Ще прочетете също така, че има и Технополис. На печелившите, честито!

Снимките за момента са от Уикипедия, поради влошените атмосфрените условия в Кюстендил.