Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров. Роден е на 16 декември 1852 година в Търново. Следва военно дело във Военно-медицинското училище в Цариград, а през 1872 година се дипломира в Юнкерското пехотно училище в Одеса, където е назначен е на служба към руската редовна армия. През 1876 година с други български доброволци се включва на страната на сърбите във войната им срещу Турция. По време на руско-турската освободителна война командва рота в 54-ти пехотен Мински полк. След Освобождението офицер Муткуров е назначен в милицията на Източна Румелия, където активно участва в подготовката и реализацията на Съединението през 1885 година. Между 6-8 септември е член на временното правителство, образувано след преврата в Пловдив. Малко повече от месец по-късно, на 14 ноември, Сърбското княжество, недоволно от разширението на България обявява война и нахлува в български земи. Капитан Сава Муткуров поема командването на десния фланг и центъра при настъплението на сръбските войски към българския град Пирот. Брилянтните му военни ходове отблъскват редовната сръбска армия, която според предвижданията на сръбските военни стратези е трябвало напълно безпроблемно да прекоси 100-ната километра до столицата София и да доведе младата българска държава до капитолация.

Европейският печат провъзгласява победата на България с думите: ”капитаните победиха генералите.“ Успехът е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. След войната Муткуров е назначен за началник в Пловдивския гарнизон и командва 5-та пехотна бригада. През 1886 година в столицата е извършен т.нар. проруски преврат, чиято основна цел е детронацията на княз Александър I Батенберг. Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците. На 7 септември княз Александър Батенберг абдикира от престола. Сава Муткуров е избран за един от тримата регенти, които управляват Княжеството до 14 август 1887 година, когато клетва за вярност към България полага новият княз, а по късно и цар, Фердинад I.На 1 септември Муткуров става министър на войната в новосформираното правителство на Стефан Стамболов. На поста е до 16 февруари 1891 година, когато е повишен в генерал-майор.

Първият български генерал умира на 15 март 1891 година в Неапол. Погребан е в църквата “Свети Спас” в София. За краткия си 39 - годишен живот, посветен изцяло на родината и нейното Oсвобождение и закрила от външни неприятели, Сава Атанасов Муткуров получава три ордена за изключителни заслуги – “За храброст” Първа степен и Четвърта степен, Втори клас; “Свети Александър” Първа степен без мечове и Втора степен с мечове; “За заслуга” –сребърен.