17 Oct 07  |  Градски туризъм

      Колегите от oikumen.blogspot.com започнаха отдавна рубрика „Печатен туризъм”, защото събирането на печати в определена книжка на Стоте национални исторически обекта постави началото на нов вид сладко колекционерство, което се съчетава с туризъм. Ние ви предоставяме материалът им за Търново и Арбанаси.


Велико Търново е разположен в северните склонове на Стара планина, по поречието на река Янтра. Най-ранните археологически данни за живот по тези земи се отнасят към късния палеолит, около десет хиляди години преди Христа. Сведения за поселения има и през неолита. Най-вероятно славяните са дали името на града от думата “трън” – Тръновград. После станало Трънов и от там Търновград, чрез “прехвърляне” на “р” и “ъ”. Има и друга версия, че Търново идва от гръцкото Тренавес, което ще рече три кораба, т.е. трите хълма върху които е изграден града. Има и поддръжници на тезата, че името Търново изхожда от скандинавския бог на войната Тор. През средните векове градските центрове се развиват в естествено укрепени места, по планински склонове, скалисти ридове, където по-лесно да бъдат отбранявани. Като такъв се развил и Търново. Вътрешния град – крепост се намира на най-трудно достъпния хълм Царевец, а външния бил разположен около него на хълмовете Трапезица и Момина крепост (Девин град) и укрепен на най-уязвимите места. Търново е столица на българското царство в периода 1186 – 1393 г. Като най-голям политически, духовен и културен център на страната се развил още при първите Асеневци. Значението му като културен център не само в България, а и в цяла Югоизточна Европа нараснала след падането на Византия под ударите на латините и превземането на Цариград (Константинопол) в 1204 г. Съвременниците започнали да наричат Търново - нов Цариград. След падането и на Киев – столицата на руското княжество, през 1240 г. от татарите, българския престолен град се затвърдил като кулултурно средище на целия християнски славянски свят. Във вътрешния град се влизало по подвижен мост, който се спускал над пропаст наречена Сечената скала. Тя отделяла Царевец от останалия град, като давала по-голяма сигурност на владетеля. В най-високата част на хълма е разположен патриаршеския комплекс състоящ се от жилището на патриарха, църквата “Възнесение Христово” и камбанарията, дала името на върха през османския период – Чантепе (Камбанен връх). Църквата е възстановена в по-ново време, по средновековна гравюра, както и целият Царевец. От нея са останали само основите. Изографисана е от Теофан Сокеров (ученик на Светлин Русев). Не се е знаело как е изглеждала отвътре и по тази причина е взето решение да се направи като музей. Така цялата централна част на църквата е изографисана със сцени от българската история. От едната страна са показани сцени от политическата история на българската държава, а от другата от културната. Олтарът не е преграден със стена. Централно там е разположена фреска на Богородица с Младенеца, сякаш излезнала от миналото. Под нея има поставен символичен ковчег, а зад него си личат автентичните основи на църквата. На западната стена е изобразен Паисий Хилендарски със свещ в ръка, символизиращ неугасващата надежда на българския народ за по-добри времена. Художникът е пресъздал по невероятен начин синкретизма на християнската догматика и античността. В предверието, точно над вратата на нефата е изобразен Исус – Новото Слънце, а срещу него повдигането на една антична статуя, като се показва приемствеността на старите вярвания и новата религия. На североизток се намира Дворцовия комплекс, който бил построен като обикновен феодален замък от Петър и Асен. Дворецът имал два входа северен – официален и южен. В източната му част се намирала дворцовата църква “Св. Параскева”. На територията на Царевец има разкрити основи на 22 църкви, богато изографисани в стила на Търновската живописна школа.
Печат може да се вземе само на входа на “Царевец”, въпреки, че към карето на книжките са посочени и Историческия музей и архитектурния резерват село Арбанаси, там все още няма такъв.
Село Арбанаси се намира само на 6 километра от Велико Търново. Включено е в списъка на 100-те национални обекта и има защо. То представлява един своеобразен архитектурен резерват от периода 16-18 век. Името му идва от „арбанаш”, т.е. албанец, носещо го от времето когато тук се заселили албански преселници или търговци. Има легенда, че когато Арбанашката земя (Албания) била присъединена към Българското царство в 1230 г., оттам дошли преселници и се заселили в близост до столичния град. Съществува и друга, която разказва, че през 15-ти век имало много търговци на едър добитък от Костурско, Южна Албания и Северен Епир, които пътували със стоката си към Дунав и Влашко, и някои се заселили тук. През османския период селището станало важен занаятчийски и търговски център. Местни търговци пътували до Италия и Русия, та някои чак до далечна Персия и Индия. Високото марериално състояние оказало влияние върху облика и бита на селището. Това може да се види и днес в запазените арбанашки къщи. Един от най-добрите образци от онова време е Констанцалиевата къща от 17 в., купена по-късно от Атанас Костанцалията от където идва името й. В селото има запазени и два манастира основани още от времето на Второто българско царство. След османското нашествие били разрушени, но след време отново съградени. Единият от тях е “Успение Богородично”. Новата манастирска църква е построена през 1680 г. В църквата има запазена старинна икона със сребърен обков. За нея има легенда,че след завземането на Търново е била закопана и след това е открита от местно овчарче. Счита се и за чудотворна. В другия му край има още един манастир “Св. Никола”. Първо е бил възобновен с помощта на местен болярин, но наново разорен от набези на кърджалии. През 1833 г., по инициатива на игумена на Преображенския манастир, отново е съграден. В него са запазени няколко стари икони, старият дърворезбен иконостас и кръст обкован целия в сребро и камъни. Освен манастири в селото има запазени и много църкви – “Св. Димитър”, “Рождество Христово”, “Св.Атанас” Интерес представлява църквата “Рождество Христово”, тъй като в нея има запазени уникални стенописи от 17 век. Построена е през 16-17 век с параклис към нея на Св. Йоан Предтеча. Най- впечатляващ е стенописът “Колелото на живота” направен през 1649 г. То представлява няколко вписани един в друг кръгове, в центъра на които стои слънцето. Те изобразяват различни времеви отрязъци от човешкият живот – от раждането до смъртта, месеците в годината и зодиака, четирите сезона. Началото на човешкия живот (в основата на колелото) съвпада с месеците октомври, ноември, когато и “умиращата” природа събира сили за нов живот. Когато човек се изкачи до върха на колетото и е в разцвета на силите си, започва да слиза надолу за да стигне отново до мястото откъдето е тръгнал, но за да умре. В тази точка е месец септември, на зодия Везни. Това е пряко свързано с измерване греховете на душата (заложено в древните митове), и ако е праведна, бива отведена в царството небесно, а ако е грешна я поглъща змея-демон.
Наред с архитектурните и историческите забележителности, може да се насладите и на красивата природа. Дори да не сте от хората събиращи печати от 100-те НТО, обезателно трябва да посетите Търново и Арбанаси.


Използвана литература: История на България (издание на БАН), www.velikoturnovo.ihfo, Иван Загорски - Манстирите във Великотърновска епархия (София, 1947 г.)