Наименование: Търновград
Най-вероятно идва от думата “трън”. Наричан е още Трънов, Търнов, Царевград.
Статус: Столица на Второто българско царство, в периода 1186 – 1393 г.
Местоположение: Разположен в северните склонове на Стара планина, по поречието на Янтра.
Основан: през Средните векове, някои смятат, че тук се заселват жители на римският Никополис ад Иструм, друга версия е, че е съграден от кан Крум ювиги. Достигнал своето могъщество при братята Асен и Петър.
Описание: Намира се на няколко хълма. На Царевец са разположени царският дворец, патриаршеският комплекс, болярските жилища. Това е вътрешният град – крепост разположен на най-трудно достъпния хълм. Той е опасан от крепостни стени и отвесно спускащи се към реката скали. Най-високо на хълма се издига кулата-звънарница на църквата “Свето Възнесение Господне” – “Майката на българскките църкви”. През годините тази най-висока точка носила имената Камбанен връх и Чантепе. В крепостта се влиза през три входа – първият е от запад, с три редуващи се една след друга порти, намиращ се на тясна и отвесна скала снабдена с подвижен мост и извисяваща се бойна кула. Вторият вход – Малката порта (Асеновата) идва от към Асеновата махала и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, води към крепостта от квартала на чуждите търговци – Френкхисар, от юг. Хълмове – крепости били и Трапезица (за която има легенда, че е тук била царската монетарница) и Момина крепост (Девин град). На четвърти хълм наречен Света гора (по подобие на Атон) били изградени няколко манастира, най-големият от които – Света Богородица Одигитрия (Пътеводителка) бил разрушен след XIV век. Около Търновград през средновековието били изградени и други манастири донесли името на околността – Търновската Света гора.

Наименование: Минас Тирит (по Толкин)
В превод от елфически – Кула на стражата. Старото име на крепостта е Минас Анор или Кула на Залязващото Слънце.
Статус: Столица на Гондорската държава след падането на Осгилиат.
Местоположение: Намира се в склоновета на Белите планини, под връх Миндолуин, в Средната земя.
Основан: през Третата епоха от синовете на Елендил – Исилдур и Анарион, които властвали на юг от баща си, в Гондорското кралство.
Описание: Изграден по замисъла на древните строители на седем нива, всяко от които издълбано в хълма, оформящи седем разделени един от друг с порти самостоятелни пръстена. Голямата порта на града-крепост се намира на изток, портата за следващото ниво на юг, за третото ниво на север и т.н. Скалният хребет, който се извисява над града е опасан от крепостните стени на първият пръстен, а горните нива на Минас Тирит трябвало да преминават през скалите на зъбера. Точно тук били оформени сводестите тунели на криволичещият път. Той стига чак до най-горното ниво където скалата има форма на корабен кил, ръба на която се спускаше 700 фута надолу до Портата. В най-високата точка на хълма се издига Бялата кула, до двореца на Краля, а под нея Бялото дърво, засадено от самия Исилдур в началото на Третата епоха от семето пренесено през морските дълбини от Най-далечният Запад.
Минас Тирит се намира на запад от Осгилиат – Цитаделата на Звездите, а на изток от нея бил съграден Минас Итил – Кулата на Изгряващата Луна.
След като последният е завладян от силите на мрака името му става Минас Моргул – Кула на магията, а Минас Анор става Минас Тирит – Кула на Стражата. Полето пред града носи името Паленор и е опасано от дълга крепостна стена – първата защитна линия срещу Мордор.