17 Aug 07  |  Забележителности

      Знаеш ли, че на 18 км западно от Варна ,по стария асфалтов път към София се намира нещо много призрачно-красиво? Това е Дикилиташ или както са известни сега Побитите камъни! Първата българска местност, официална обявена за природна забележителност през 1937 година.
    За първи път тази местност се споменава от Виктор Тепляков, кореспондент на руската армия на генерал Дибич Задбалкански. През 1829 година Тепляков пише писмо на композитора Римски –Корсаков,в което описва огромното си удивление от Побитите камъни. През 1854 година английският геолог капитан Спрат усилено започва да се занимава с изследване на скалния феномен. Огромните колони, патинирани с мъхове натрапчиво налагат усещането за пейзаж от чужда планета. Други оприличават гледката с описаните в Библията градове Содом и Гомор. Трети на останките от храма на Посейдон в изчезналата Атлантида.
    Никой със сигурност не може да каже как се е появило това чудо! Легендата, която Карел Шкорпил споменава за произхода на камъните е, че те са носени от видове-великани- за градеж в Плиска. Владетелят издал заповед,че няма нужда от повече камъни и великаните ги оставили, където ги заварила заповедта.
    Според учените идеално оформилите се колони са се образували през еоцена. Те изрично изключват човешка намеса при оформянето на колоните. Другата теория е, че на мястото е имало подводна вулканична дейност, с активно отделяне на метанов газ. Газовите мехурчета излизали от морското дъно, повличайки разтопената лава.
    При досегът със студената вода лавата мигновено се охлаждала и вкаменявала. И така се появили тези странни колони. Метанът продължавал да си проправя път между колоните стотици години след това и така те са станали кухи отвътре. Трети са привърженици на теорията ,че това са дънери на огромни вкаменени дървета. Непознатите и чудати местности винаги са вълнували човечеството. Интересно е, че побитите камъни са „мъката на художника”.Колкото и талантливи платна да са се опитвали да уловят мистиката на това особено място, странното е, че пресъздаването му повече отблъсква, отколкото привлича. Остава чувството за недовършеност, за някаква непохватност и творческо безсилие. Местата, където спират да действат познатите научни закони са пълни със загадки и въпроси.
    „...откъм север е побит самотен камък” пише Шкорпил. Този камък той уподобява на престол. Предполага,че престолът е служил за провеждане на събрания, седналият е бил старейшина или владетелят. Хайде смело продължи пътешествието си в каменната гора! Нищо, че мобилния ти телефон ще загуби обхват, важното е, че ще те обхванат невероятни и необясними усещания. Не предполагаш, че Побитите камъни са част от историята на българското и световното кино. Тук са снимани сцени от филмите „Осъдени души” и „Оцеола”.
    Една легенда разказва, че преди много години когато морето е стигало до тук. Близо до това място имало малко село, в което живеел хубав мъж. Бог му разкрил името си ,но го обрекъл завинаги да пази тази тайна. И Бог го дарил с безсмъртие. Предупредил го, че ако разкрие тайната отново ще стане простосмъртен. Един ден разхождайки се по морския бряг момъкът зърнал красива девойка и мигом се влюбил в нея. Скоро разбрал, че неговата красавица била отредена на предводителя на морските титани. Любовта му дала смелост да се изправи срещу титаните. Морският господар решил да му отстъпи девойката само ,ако научи името на Бог. Момъкът решил да жертва безсмъртието си в името на любовта си.Отишъл при изгрев слънце при морския господар и подредил титаните по брега, изписвайки с телата им Божието име. Бог наблюдавал всичко отгоре, възмутил се и решил да накаже титаните. С първите слънчеви лъчи те се вкаменили. А момъкът тръгнал по брега да намери своята любима. Легендата казва, че щом се срещнали под краката им бликнал чудодеен извор.
    Забравих да ти кажа, че тези каменни исполини са от варовикови пясъци. При по-внимателно взиране ще видиш охлювчета и мидички. Колоните са около триста на брой! Издигат се до пет-шест метра, а дебелината им достига от половин до два метра и половина. Усещаш ли се дребна прашинка? Обзе ли те страховита самота ,докато се разхождаше тук?
    На тази планета никой не е сам, колкото и наивно да ти звучи. Виж с компания разглеждаше каменните чудеса! Това май са следи от язовец. Не знам за теб, но аз се питам: ЗАЩО любими хора ни „напускат” и се преселват някъде откъдето никой не се е върнал? А тези камънаци са били тук и ще бъдат и след правнуците на внуците ни.... Може би, за да ни напомнят, че нямаме време да се мразим, а само да се обичаме…