01 Aug 07  |  Забележителности

      Сигурно всички си спомняте кадрите във „Време разделно”, когато християни приемаха мюсюлманската вяра и плюеха върху кръста, преди да сложат феса. Въпреки че в историята няма „ако”, ако аз бях там не знам дали щях да постъпя другояче. Критиката през призмата на времето е като насилие върху жена, лесна е и може да се изкарат незаслужени дивиденти. По-сладката част от продължението на историята, за времената на насилие и верска нетърпимост в Родопите, е свързана с това как новите българи приели мохамеданската вяра запазват родствените си отношения с българите християни. Не е нужно излишно да се спираме върху образа на мюсюлманина в народопсихологията на българина, но все пак bTOURISM.com търсеше останки от междурелигиозно уважение и братска любов в смесен район какъвто е Родопите. Примерът за подобно нещо, който ще ви представим, е голям, красив, намира се в центъра на Смолян, а звукът му, озвучаващ Средните Родопи, идва да контрастира на Ерусалим, чието име значи – Град на мира – и никога не успя да оправдае себе си.
    Странно ми е да разглеждам Смолян, съпоставяйки го с може би най-свещения град в света. Най-големият областен център в тази част на планината не може да се похвали, че е дом на трите най-значими религии в света, повлияли върху културния облик на Европа и Запада. Но фактът, че една от най-големите църкви в България е построена основно от ръцете на българомохамедани е достатъчно красноречив и спокойно можем да наречем Смолян град на междурелигиозен мир. Става въпрос за новата църква „Св. Висарион Смоленски”. Тя се намира в „Новия център” в Смолян и архитектурен съединител между отделните квартали в града. Целият нов център представлява верига от късни административни огромни сгради, които сливат отделни в миналото села, за да превърнат града в едно цяло. Тънка ивица, чиято дължина е десетки километри. Мястото избрано за църква е било навремето градското гробище. Родопчаните обожават мистериите, забулени разкази, места, които се славят със своята чудотворна лековитост или такива, в които грешниците биват наказвани по един или друг начин още преди да предадат Богу дух. Има поверия и относно това в миналото гробище. Било прокълнато, на територията му имало опити за развиване на търговия или друга развлекателна дейност, но по някакви неведоми пътища или с намесата на свръхсили, всичко, което е било построено там пропадало. Докато не се издига новата църква, сякаш душите на покойниците се усмирили. Тя е осветена на 2 юли 2006 година и е първият храм в града от 130 години насам. Втора е по големина в България, като заема площ от четири декара, а около 80% от строителните работници са българомохамедани. Същите тези работници мюсюлмани са искали са искали всеки ден почивка в 18 часа заради вечерната си молитва, като за сметка на това, довършителните дейности са вървели денонощно. Ако бяхме малко по-цинични, можем да кажем, че цялата тази дандания около строежа на православен храм, с основен труд на хора изповядващи исляма, е напълно излишна. Можем да кажем, че подобен феномен е продиктуван по-скоро от икономическа нужда в изостанал регион. Ние обаче предпочитаме това да е извинение за минали исторически противоречия. Извинение, което не може да промени миналото, но ни казва да се учим на живеем добросъседски, защото така или иначе нямаме друга алтернатива. Не мога да си представя как сбръчкани отрудени ръце, които носят камък по камък основите на огромна за България църква, застават, имитирайки шепи, в посока Мека и олицетворявайки четене на Корана в определеното от исляма време. След това отново се захващат с изграждане на камбанария, която да приканва християните към смирение и молитва. А самите камбани са направени по поръчка в Русия. 11 на брой, всяка сутрин те разпръскват звука си из Средните Родопи, точно в 07.55 часа. Смолян се събужда с песента на светията Висарион Смоленски, който е мъченик за вярата, убит по времето на султан Мехмед IV. По ирония на съдбата или по закона на историческата закономерност, домът на Висарион е издигнат от хора наследници на онези потурчени българи, към които той не се е присъединил.
    На времето бизнесменът Стефан Шарлопов искаше да превърне Пампорово и смолянско в българския Ерусалим. Ние не заставаме зад подобна идея, която според нас е изкуствен опит, чиято единствена цел е постигане на туристическа атракция. Даже това ни звучи като богохулство, а и едва ли религиозността е основен двигател на подобна инициатива. Няма истинност в това начинание и то изглежда като поругаване на редица вярвания. Дори новата църква „Св. Висарион”, която далеч не е издигната с подобна цел, не може да ви даде нужната атмосфера на религиозност и уважение, които се усещат по презумпция в подобни храмове. Тя е по-скоро исторически паметник и искане на един вид прошка, а външната й грандиозност е оставена за китайци и японци, тръгнали на фототуризъм по екзотичните Балкани.