По време на Втората световна война България се присъединява на страната на Тристранния пакт и е подложена на масирани бомбени атаки от англо-американските военно-въздушни сили. След година и половина безмилостни рейдове на т.н. “летящи крепости” Б-24 и Б-17 над 4000 цивилни граждани са убити, а разрушенията са повече от колосални като почти напълно е сринат центърът на София. Силите са неравни, а България е изправена пред най-опустошителната военна атака в историята й.

На 20 декември 1943 година в небето над София се разиграва въздушен бой. Срещу многобройните добре екипирани и въоръжени англо-американски самолети се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти, снабдени с най-добрите за времето си германски изтребители "Месершмит" Bf-109 G. Сред тях е и поручик Димитър Списаревски.

Роден е през 1916 г. в град Добрич, но е потомък на стар възрожденски род от Котел. Мъжете от този род били красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, затова ги нарекли Аполоновци. Между тях имало генерали, министри, музиканти, съдии, поети... Димитър Списаревски наследява от именития си род горещата кръв, чувството за дълг и чест, себеотрицанието, храбростта и безпределната любов към родината. В началото на 1920 г. семейството на Димитър Списаревски се премества в крайдунавския град Лом, а след това се установява в София. Димитър учи в елитната II Софийска мъжка гимназия. Отличен гимнастик, плувец и футболист, той опитва от всичко в спорта - борба, бокс… Постъпва във Военното училище, но е изключен и изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен набор от доброволци за авиатори, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целия випуск е изпратен на обучение в Германия. Там през 1938 г. Списаревски учи в изтребителната школа във Вернойхен. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой. Завършва с отличен успех немските въздушни школи за висш пилотаж. По време на войната е командирован в Скопие, където, според Генералния щаб, се очакват първите бомбардировки. Впоследствие е изтеглен в София за отбраната на столицата .

На 20 декември 1943 година „Спаича”, както го наричат приятелите засича група англо-американски самолети на около 40 километра от София и решава да ги атакува. Успешно сваля бомбардировач В-17, но в последвалата схватка с придружаващите го британски изтребители за прикритие бързо изчерпва боеприпасите на бордовата картечница. Притиснат от налитащите тежко въоръжени противникови самолети, българският пилот взема неочаквано решение: с пълна газ се насочва към вече изплъзващата се летяща крепост В-24. Корпусът на българския самолет е надупчен от бордовите картечници на атакуващите британски изтребители, но по чудо все още не се е подпалил. Поручик Списаревски внезапно насочва машината към опитващия се да се измъкне от полесражението британски бомбардировач.

По хълмовете над Пасарел, край София се разбиват двата самолета – американският бомбардировач и изтребителят на Списаревски. Българският летец загива, но се превръща в легенда. Това е първият "жив таран" в българската военна история. Поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с „Кръст за храброст” и е произведен в чин капитан. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища, Алеята на летците.