рейтинг 
общо гласували: 0
общо гласували: 0
Хасковските Минерални бани - част първа
09 Jul 08 | Здравен туризъм
България е една от най-богатите държави на минерални извори в Европа. Тя заема второ място, след Исландия. Общият им брой е около 225. Въз основа на позицията им се наблюдават определени особености. Тези на север от Балкана, са с по-ниски температури и се достигат обикновено чрез сонди. Общият им брой е почти два пъти по-малък от тези на юг от Стара планина. От Южна Българи са известни около 148. При тях преобладават тези с естествен произход и по-висока температура на водата. Причините за това се крият в комбинацията между хидроложките особености и продължаващите тектонични процеси в земната кора.
По своя характер изворите могат да се разделят на студени, топли и горещи. Първата група обхваща тези с температура до 37 °С, втората е с граници между 37 и 60 °С, а третата над 60 °С. Най-горещият извор в България е този при Сапарева Баня с температура от 101,4 °С.
Извиращите води имат различна минераложка характеристика. Техния състав се определя от този на скалите, през които е преминала водата и разтворимостта на минералите в тях.
В България се срещата различни видове води. Част от тях са подходящи за всекидневна употреба, а други могат да доведат до усложнение, при прекомерно използване.
Едни от изворите, с по-специален режим на употреба, са тези разположени в село Минерални бани, Хасковско. То се намира на около 20 км западно от града, по пътя свързващ село Горски Извор (на главен път Е 80) и град Кърджали. Курортното селище се намира в подножието на планината Мечковец, част от северните ридове на Източните Родопи. На територията му са регистрирани 15 горещи извора. Температурата им е близка – между 54-56 °С. Четири от тях са с голям дебит, достатъчен за захранването на малка река (Банска река).
Състава на водата е специфичен. По своя характер тя е ниско минерализирана. Представени са сулфатни, калциеви, натриеви и флуорни йони. Част от изворите са с леко радоново съдържание. Поради радиоактивността на този елемент и високата температура на водата е препоръчително процедурите с нея да бъдат съгласувани със специалисти. В определени случаи прекомерният престой във водата може да доведе до фатален край. Съобразената употреба подпомага лечението на различни заболявания. Сред тях са тези свързани с опорно двигателния апарат, периферната нервна система, стомашни и гинекологични проблеми.
Първите следи от човешка дейност в района са от късно бронзовата епоха. Лечебните свойства на водата не остават скрити за траките, обитаващи тези земи. Древните гърци споменават не веднъж за дарбата на този древен народ да лекува различни болести. Тук трябва да се спомене и фактът, че на база митологията, може да се предположи, че произхода на древно гръцкия бог-лечител Асклепий, е именно от земите на север от Елада.
Най-ранните регистрирани паметниците от нашите деди са долмени, шарапани и вкопан в скалата гроб. Съдбата на първата група е трагична (както и в други части на родината ни). През втората четвърт на XX са регистрирани седем такива паметника. До наши дни обаче не е останал нито един. Информацията за тях е достигнала до нас благодарение публикацията на знаменития археолог Д. Цонев.
Откритият скален гроб е в самия център на курортното селище (в горичката в дясно от летния театър). Той е вкопан в твърдата вулканична скала. Поради дължината му (два метра), може да се предположи че в него е било положено тялото на индивид със среден или висок ръст. В горната и долна част на гробното съоръжението са изсечени канали за оттичане на събиращата се в него дъждовна вода, а по стените – отделни ниши, за полагане на погребални дарове. Датирането на подобен род паметници е спорно. За момента българските археолози са склонни да ги отнесат към периода между XIV-IX в. пр. Хр. С времето гроба придобива специфично значение за част от местното население. Алианите от района (това е група от хора изповядваща религиозно учение основаващо се на устоите на исляма и заемки от християнството) го възприемат като свещено място. Ритуалът, който извършват, е свързан с молитва и завързването на парче плат. По този начин се вярва, че човек се освобождава от здравословните си проблем. За голяма част от местните обаче, това е просто каменна вана.
При археологическите проучвания в селището, са разкрити и руини на няколко римски бани. Позицията им е в непосредствена близост до изворите. Две от тях са били разрушени при строежа на подобни постройки през късното средновековие (XV-XVII в), а руините на други две се намират под преминаващия път и до обществената баня. През епохата на Римската империя баните не са били просто средство за поддържане на личната хигиена, а и място за осъществяване на социални и културни контакти. В част от тях са били изградени на значителна площ и са притежавали библиотеки, паркове и т.н., позволяващи на човек очистване не само на тялото, но и на душата, от всекидневните грижи. Входа за подобни комплекси е бил свободен или символичен. Поддръжката се е осъществявала или от държавата, или от богати меценати. Откритите в селището постройки имат различен план. При първата е регистриран басейн, с размери 15 на 8 м, а при втората два по-малки с помещения около тях. Поради по-сложният й план може да се предположи, че басейните са имали различна температура (практика известна от други обекти в страната и чужбина), а помещенията около тях са служили като съблекални и т.н. На база откритите монети може да се предположи, че всички постройки са едновременни и се отнасят към периода II-VI в.
* Обекта е представлявал търговски форт пост на гръцкия полис Тасос във вътрешността на Тракия. Предполага се, че основната му дейност е била свързана с обработката на метали.
** По това отношение съществува определено различие между Балканите и останалите територии в Европа. При тях периода на късното средновековие приблизително между XIII-XIV в, период известен у нас като зряло средновековие.
Хасковските Минерални бани - част втора
България е една от най-богатите държави на минерални извори в Европа. Тя заема второ място, след Исландия. Общият им брой е около 225. Въз основа на позицията им се наблюдават определени особености. Тези на север от Балкана, са с по-ниски температури и се достигат обикновено чрез сонди. Общият им брой е почти два пъти по-малък от тези на юг от Стара планина. От Южна Българи са известни около 148. При тях преобладават тези с естествен произход и по-висока температура на водата. Причините за това се крият в комбинацията между хидроложките особености и продължаващите тектонични процеси в земната кора.
По своя характер изворите могат да се разделят на студени, топли и горещи. Първата група обхваща тези с температура до 37 °С, втората е с граници между 37 и 60 °С, а третата над 60 °С. Най-горещият извор в България е този при Сапарева Баня с температура от 101,4 °С.
Извиращите води имат различна минераложка характеристика. Техния състав се определя от този на скалите, през които е преминала водата и разтворимостта на минералите в тях.
В България се срещата различни видове води. Част от тях са подходящи за всекидневна употреба, а други могат да доведат до усложнение, при прекомерно използване.
Едни от изворите, с по-специален режим на употреба, са тези разположени в село Минерални бани, Хасковско. То се намира на около 20 км западно от града, по пътя свързващ село Горски Извор (на главен път Е 80) и град Кърджали. Курортното селище се намира в подножието на планината Мечковец, част от северните ридове на Източните Родопи. На територията му са регистрирани 15 горещи извора. Температурата им е близка – между 54-56 °С. Четири от тях са с голям дебит, достатъчен за захранването на малка река (Банска река).
Състава на водата е специфичен. По своя характер тя е ниско минерализирана. Представени са сулфатни, калциеви, натриеви и флуорни йони. Част от изворите са с леко радоново съдържание. Поради радиоактивността на този елемент и високата температура на водата е препоръчително процедурите с нея да бъдат съгласувани със специалисти. В определени случаи прекомерният престой във водата може да доведе до фатален край. Съобразената употреба подпомага лечението на различни заболявания. Сред тях са тези свързани с опорно двигателния апарат, периферната нервна система, стомашни и гинекологични проблеми.
Първите следи от човешка дейност в района са от късно бронзовата епоха. Лечебните свойства на водата не остават скрити за траките, обитаващи тези земи. Древните гърци споменават не веднъж за дарбата на този древен народ да лекува различни болести. Тук трябва да се спомене и фактът, че на база митологията, може да се предположи, че произхода на древно гръцкия бог-лечител Асклепий, е именно от земите на север от Елада.
Най-ранните регистрирани паметниците от нашите деди са долмени, шарапани и вкопан в скалата гроб. Съдбата на първата група е трагична (както и в други части на родината ни). През втората четвърт на XX са регистрирани седем такива паметника. До наши дни обаче не е останал нито един. Информацията за тях е достигнала до нас благодарение публикацията на знаменития археолог Д. Цонев.
Откритият скален гроб е в самия център на курортното селище (в горичката в дясно от летния театър). Той е вкопан в твърдата вулканична скала. Поради дължината му (два метра), може да се предположи че в него е било положено тялото на индивид със среден или висок ръст. В горната и долна част на гробното съоръжението са изсечени канали за оттичане на събиращата се в него дъждовна вода, а по стените – отделни ниши, за полагане на погребални дарове. Датирането на подобен род паметници е спорно. За момента българските археолози са склонни да ги отнесат към периода между XIV-IX в. пр. Хр. С времето гроба придобива специфично значение за част от местното население. Алианите от района (това е група от хора изповядваща религиозно учение основаващо се на устоите на исляма и заемки от християнството) го възприемат като свещено място. Ритуалът, който извършват, е свързан с молитва и завързването на парче плат. По този начин се вярва, че човек се освобождава от здравословните си проблем. За голяма част от местните обаче, това е просто каменна вана.
При археологическите проучвания в селището, са разкрити и руини на няколко римски бани. Позицията им е в непосредствена близост до изворите. Две от тях са били разрушени при строежа на подобни постройки през късното средновековие (XV-XVII в), а руините на други две се намират под преминаващия път и до обществената баня. През епохата на Римската империя баните не са били просто средство за поддържане на личната хигиена, а и място за осъществяване на социални и културни контакти. В част от тях са били изградени на значителна площ и са притежавали библиотеки, паркове и т.н., позволяващи на човек очистване не само на тялото, но и на душата, от всекидневните грижи. Входа за подобни комплекси е бил свободен или символичен. Поддръжката се е осъществявала или от държавата, или от богати меценати. Откритите в селището постройки имат различен план. При първата е регистриран басейн, с размери 15 на 8 м, а при втората два по-малки с помещения около тях. Поради по-сложният й план може да се предположи, че басейните са имали различна температура (практика известна от други обекти в страната и чужбина), а помещенията около тях са служили като съблекални и т.н. На база откритите монети може да се предположи, че всички постройки са едновременни и се отнасят към периода II-VI в.
* Обекта е представлявал търговски форт пост на гръцкия полис Тасос във вътрешността на Тракия. Предполага се, че основната му дейност е била свързана с обработката на метали.
** По това отношение съществува определено различие между Балканите и останалите територии в Европа. При тях периода на късното средновековие приблизително между XIII-XIV в, период известен у нас като зряло средновековие.
Хасковските Минерални бани - част втора
