09 Jul 08  |  Здравен туризъм

      Върху възвишението разположено североизточно от главния извора, се намират останките от средновековна крепост известна като „Свети Дух”. Тя е проучена от археолога Балабанян. Името и идва от намиралия се там параклис, носещ това име.

Основите й са поставени вероятно още във времето на римската епоха, доказателство за което са различните строителни техники и материали. Поради ограничената укрепена площ, може да се предположи, че тя е извършвала предимно охранителна дейност върху пътя водещ към и от Източните Родопи и изворите в основата на съседния хълм. В момента тя е представена в плана си от X-XI век, когато е била обновена за последно. Този акт е свързан с дейността на византийските императори, които възстановяват редица крепости на Балканите, след покоряването на Българската държава. Откритите при разкопките стени са били слабо запазен. Благодарение на извършената реставрация по времето на „народната власт”, те са издигнати на височина достигаща в определени участъци до над 3 м. Границата между оригиналния зид и съвременния е маркирана с оловни листа.

При изграждането на укреплението са издигнати масивни крепостни стени. За подобни конструкции архитектите обикновено са се съобразявали със особеностите на терена. Избирано е най-удобното за защита място, като по-уязвимите му страни са били допълнително укрепвани, а тези непристъпни за врага са били по-просто устроени. Отбранителните съоръжения представени тук са няколко правоъгълни кули и бастион, разположени по част от ъглите и стените й. Освен главната порта са открити и две потерни. Функцията на тези малки врати е различна. Те могат да служат от една страна за пробиване на обсада и бягство от крепостта, а от друга за нападение в гръб на врага, при щурмуване на стените.

Основния проблем при всяка крепост е свързан със снабдяването й с вода. Той е решен чрез изграждането на водохранилище. То е разположено в южната част на крепостта. За реализирането му е използвана каменна зидария. Пода му е застлан с тухли, а стените са измазан с червена (хидрофобна) мазила, с цел да не се допусне изтичането на жизнено важната течност. Запасите от храна са се пазели в големи хранилища (питоси), почти изцяло вкопани под земята. По този начин се е поддържала постоянна температура, гарантираща запазването на храната за по-дълго време. В укрепената площ са регистрирани плановете на няколко сгради. Тяхната функция е различна – казармени помещения, конюшня, столова, представителна сграда (за наместника) и т.н. Поради ограничената площ строителството се е развивало предимно във височина, следи за което са дупките от греди по крепостната стена.

Интересен обичай, които за жалост не е запазен, е бил съборът организиран на 22 март на това място. Той е бил свързан с отдаването на курбан за загиналите български войници в битката при Клокотница (09.03.1230 г.), където българските войски на чело с цар Иван Асен II разбиват тези Теодор Комнин.

Благодарение на програма „Фар” – Насърчаване на културните, туристически и човешки ресурси в трансграничния регион България-Гърция, крепостта е пригодена за туристически посещения. За жалост хората с увреждания биха изпитали някои трудности, свързани с достигането на паметника. За момента липсват и информационни табели, за по-доброто запознаване на посетителя с обекта.

Курортното селище разполага с голяма леглова база, в хотели и квартири разположени както в него, така и в усамотени места в околностите му. Цените и условията са различни, според лукса на който искате да се насладите. Основните посетители изповядват ислям (макар селището да е заселено предимно от християни). За тях е въпрос на престиж да посетят лековитите бани, след дълга и изтощителна работа на полето. Човек може да изпълни балнеоложките процедури както в част от хотелите, така и в двете обществени бани (частна и общинска). На читателите бих препоръчал използването на втората, макар да знам че голяма от вас са настроени скептично към публичните бани. Тя е специално изградена за тази цел (за разлика от другата) и разполага с добре подготвени специалисти. Условията в нея позволяват използването на общи (за любителите на ексхибиционизма) и индивидуални помещения (за по-срамежливите). Ако нямате желание да се затваряте в задушни помещения с висока влажност на въздуха и предпочитате свободните пространства можете да се топнете и в реката. В начало й има изградени каменни кръгове, където могат да се натопят краката, а надолу по течението и интересни места за потапяне на цялото тяло. В този случай е важно е да се отбележи и по специфичната растителност, която се развива поради характера на водата.

Извън границите на селището, любителите на природата могат да се насладят на прекрасни пейзажи, сред северните склонове на Източните Родопи. Човек има възможността да срещне удивителни представители на флората и фауната. В тази си част планината е запазила своя обаятелен чар, даващ основание на древните хора да я определят като свещената.

Посвещавам статията на баба си, нека душата й намери покой.













Хасковските Минерални бани - част първа