21 May 08  |  Събития

      В страната ни май само мобилните оператори се грижат за нещата да са както трябва. Дали защото шефовете им са чужденци и привнасят друг опит? Пази, Боже! Тази година Мтел отново могат да се похвалят със спонсорство на повече от креативна идея. “Нощ на отворените музеи и галерии”! Или по-скоро нощ, в която можем да се почувстваме горди със себе си, колкото и тъпо да звучи това. Ако сравним инициативата с търговия, вечерта беше нещо като разпродажба на култура. Дори наподобяваше “Изберете българското” в НДК. Народ, народ, маса народ се носеше на тумби по жълтите павета, огрени от нетипични за иначе красивата нощна София светлини, хората сновяха, а допреди години тази масовост беше присъща само за панаира. И да, нощта беше победа на картините над гондолите, над Сашка Васева (която преди време заклейми Моцарт и Бизе), над евтините кучешки кебабчета. Това беше победа над риалити предаването с пияни участници. С тази вечер се затвори устата на професор Вучков. Ще му бъде грях, ако в близките два месеца продължи да лае срещу съвременното състояние на културата. Хората наистина бяха хиляди. Някои сметнаха инициативата за кич, ние даже се сещаме кои са те. Това са всички ония, които имат себе си за качествени консуматори на култура. Всички ония, които смятат, че изкуството е затворено за много тесен кръг от хора и такава масовост не му подобава. Ще отворя една скоба, ако наистина е така, значи трябва да отхвърлим всичко написано и казано от Сартр и да го обявим за панаирджийски мислител.

Други наистина бяха дошли заради сеира. Няма лошо! Или по-скоро дано да става все повече и повече практика хората да не ходят на сеир, за да гледат сеир, ами да посетят галерията, която и да е тя. От bTOURISM също така не можем да разберем защо, мама му стара, някой изпитва срам от изкуство. Не говорим за творците, а за голяма част от посетителите. Сякаш изпитват някаква гузност, докато са застанали пред еди каква си картина. “Ми ся, дали я разбирам правилно?”, “Дали я гледам правилно, може би трябва да си наклоня главата на една страна и да направя две крачки назад?!” А една от основните харектеристики на красивото изкуство била неговата чистота(не сме марксисти). Тук говорим и за авангард, и за експерементиране. Независимо как, творбата пресъздава вижаднето на твореца, колкото и неразбрано и шантаво да изглежда. До голяма степен затова и Пикасо е Пикасо, а преди него е имало и други художници, които са рисували очи с изместен център. Май само Камен Донев разбира добре творчеството. След като излезе творбата идва ред на огледалото. Тоест, трябва да се намерят потребители, които ще видят себе си. Ако се върнем на Сартр, той казва, особено за литературата, че това огледало трябва да се прескочи и да се погледне зад него, но това е рядко срещан ъпгрейд на възприятията.

Какво се случи, какво видяха хората по време на този рядко срещан у нас похват за “разпръскване” на култура. Кой знае какво видяха? Питайте тях. Ние видяхме хората. Едни нагъзени, други ахнали, трети с бира в ръка и усмивка на уста, четвърти начумерени и още много. Бяха представителна микросоциална извадка с макро елементи. Глупости! Тоест, бяха от кол и въже и бяха готини. Имахме нужда от тях. Продуцентите са ни натоварили със задачата да сме културни пътешественици и, щем нещем, да посещаваме не само нощи, но и сутрини на затворени или отворени галерии. Само че често там отсъстваха хората. Ония нагъзените, хилнaтите и начумерените. Често се сблъсквахме само със съдържатели на галериите, с творците, техните приятели и жадни за коктейли журналисти. Ние сме в групата на задължените и влизаме в различни категории в зависимост от махмурлука и настроението.

Добромир Георгиев беше така добър да сложи едни комини на НХГ, който, като всички други комини, пушеха. В антрето джазмузиканти свиреха своята си джаз музика, а по галериите имаше такава върволица от хора, сякаш Ути раздваше манджи. Но понеже е културно мероприятие, нямаше нотки на агресия характерна за градския транспорт. “Извинете, господине...”,; “Не, моля ви, вие да ме извините...” или направо – “Нека да отидем двамата при дамата и да й се извиним за нещо, каквото и да е то...”. Извинението и благодарението са характерни за Германия и развитите южнокорейски и японски култури. А както всички знаем, там са на високо ниво. Въпреки че лично аз смятам, че има нещо дивашко в пляскането, ама айде.

Пред Народния театър свиреха популярни “банди”. Или както би казал Васил Върбанов – най-яките банди. Един французин се катери и въртя на Галерията за чуждестранно изкуство, а симпатягата Йотов посрещаше лично гостите във Военно-историческия.

Всъщност, няма значение къде какво се е случвало. Сериозно! Нашият коментар е лек и някой може да го сметне за излишно щекотлив. Извиняваме се, за което, текстът прехвърли веселото ни настроение. София беше европейски град, колкото и да мразим тази реплика последните няколко години. Останалите три града са били европейски градове в европейска държава. Атмосферата беше тотално нова, но се хареса на всички, което трябва да хвърли общината в размисли и страсти. Надяваме се това да продължи, защото на човек му става густо на душичката и както падна митът за умите българи, така ще започне да пада и митът за българина простак по презумпция.