04 Mar 08  |  Здравен туризъм

      В представите на хората традиционната медицина е забулена в някаква мистика. Тук не иде реч за тайнството на ритуала, а за магия по презумпция. Голяма част от същите тези хора очакват да попаднат едва ли не в някакво алхимично тайнство, когато прекрачат прага на известна баячка. Образите на народните лечители са пречупени през призмата на метафизичното. Те правят връзки с други светове, до които ние няма как да стигнем. Едва ли не, те не са точно хора, а родени свисше. Глупости!

     Хвал̀а на билкаря, който е оправил стотици хора, да е жив и здрав, дори и само защото дава голяма доза надежда в очите на болния. Но неговата основна характеристика е това, че е преди всичко човек. Има си своите виждания, интереси, страхове и радости.

      Първата ми среща с билкар беше в село Калугерово (Пазарджишко). Тогава бях на 21 години, с махмурлук и бит от градушка в продължение на около 15 минути. Въпреки видимото ми лошо настроение, почти двуметровия ми ръст и двуседмичната ми брада, станах жертва на нещо като сексуален тормоз. Това си беше най-перверзното дърто копеле, на което съм попадал. Аз го питам как е хванал занаята, дали има и други в рода му, откога се занимава с това, а той ми даваше през цялото време съвети за „кокалчето”. Разправяше ми да чукам, колкото и както мога, без значение мъже или жени. Гледаше мазно преминаващите по улицата циганки и говореше за старите си съседки- какви били „боклуци”. Като си тръгвах се опита да ме целуне по бузата с език и да избута ръката ми до оная си работа. За първи път през живота си исках да нашутя някакъв старец.

      Бай Димитър „Билкарина” от бургаското село Каменар е малко по-различен образ. Той се радва на нещо като общонационална слава, а преди да отпраша към Поморие говорих с няколко изключително доволни от работата му хора. Измислил си човекът рецепти за всичко и по цял ден чака гости от цялата Република. Всъщност, рецептите не са за всичко, каза ми още в началото, че не може хемофилия да оправя. Това бил неговият билкарски СПИН. Село Каменар е на около шест километра северно от Поморие. Пътувайки по тесния път се замислих колко ли хора са спирали до крайпътните сергии на рибарите да питат за малкото село. Колко ли хора са изминавали този път с надеждата, че бай Димитър ще излекува болежката им? Благодарността и очакването в очите на болния винаги са ме депресирали. Защото ставаме най-много хора когато трябва да благодарим на някой за здравето си. Той е доктор и това му е работата, но той е човекът, който с двете си ръце отново те вдига на крака. А гнусни болести колкото си щеш. Съвременният свят е еректирал и перверзен, някакъв глобален Содом, в който има поне стотина вида сексуални нагласи. И дори болестта да не е следствие на изродени сексуални представи, по малкия път за Каменар усещаш страха от всеобщото „лошо”, което сполетява хората, заради животинското им асоциално поведение. Пътят към билкаря е път към надеждата и е осеян с всеобща гузност. Ако не гузност, то поне проклятие към висшите сили. Има нещо йовковско във въпросите: Защо не мен ми се случи това?; С какво го заслужих?; Боже, какво ми докара?

      Бай Димитър е в третата пресечка в дясно като тръгнете нагоре след църквата и селската кръчма. Пожелавам ви никога да не опирате до него. Той се намесва когато докторите вече са си свършили работата. Билкарят е нещо средно между операционната маса и молитвата в църквата и даването на курбан. Не казвам, че точно той е пишман, дори съм убеден, че не е такъв, но в 21 век ходенето при него е символ на някаква крайна нужда. Има една легенда, според която Бог като създал човека от кал, творението се напукало от слънцето. За да запълни пукнатините Дядо Боже го напълнил с най-различни растения – от тогава се смята, че тръгват и билките. Въпреки че има много литература по въпроса, не всеки може да стане билкар.

      Бай Димитър ми разказва, че навремето е бил пройдоха, работил е каквото му падне по селскостопанската работа и дюлгерството. Така докато се разболява от рак на стомаха и черния дроб през 1972 година. Присънило му се, че трябва да стане билкар. Гордо изпъчва гърди и ми заявява: От тогава съм „телепатист”. Не го поправих. Казва, че не му трябва да преглежда и да бара, за да разбере каква е болестта, стигало му само да се вгледа в очите. По едно време си помислих, че се загледа в черния ми дроб, но се радвам, че нищо не каза за моето здравословно състояние. Лечението по неговите рецепти излиза приблизително по около 50 лева за два месеца, зависи от болестта, може да бъде и много повече. Отново гордо ми заявява, че при него идвали хора от цял свят. Наскоро имал клиенти от Африка. Пита ме после дали знам къде се намира Австрия и ми казва, че и оттам имал хора, а държавата била на дъното на планетата. Поправям: Австралия, бай Димитре, Австрия е ей тука, наблизо. Тегли му една майна и красноречиво показа, че въобще не му пука за разликата в географското положение на двете държави. Къщата му е с алуминиева дограма, сателит стърчи от малък прозорец на лятната кухня. Не си мислете, че ще попаднете на някаква много мистична атмосфера. Единственото, по което може да познаете, че се намирате при билкар, е миризмата на чай, която се носи, след като прекрачите прага. В „кабинета” около маса с мушама на цветчета са наредени чували, в които прилежно са пакетирани различните дози билки, в зависимост от болестта, която трябва да се „гони”. Няма смисъл клиентите да носят лист и химикал, защото човекът си е напечатал на малки листчета подробно рецептите. Има и забрани – без яйца, риба и алкохол. Като след забраната за алкохол изрично пише: „Не!”.

      Той е 36-ти набор, аз вече съм убеден, че тези хора пият нещо за нагон. На втората минута започна да говори за жените си. Женил се бил три пъти. Като другия билкар и той даваше съвети да не спираме да чукаме, колкото можем, макар че самият отказал скоро на някаква от Стара Загора, защото с „такива, дето ходят много” не се бил занимавал. Като си стиснахме ръцете на довиждане ми показа как да масажирам със средния си пръст дланта на жените. Каза ми го, както си дава билките: ей така, вика, ще правиш. Прозвуча ми като доста сериозна препоръка. Явно наистина тия тревички, които пият толкова дълги години стимулират шизофренията и плодовитостта им.

      За да бъда честен, по никакъв начин не си личи, че това е човек прекарал инфаркт и рак на черния дроб и стомаха. Аз лично му предвиждам още доста години живот, макар и да не съм „телепатист”. Но въпреки това нещо ми се струва тъпо. Аз също предпочитам да бъда лекуван с растения, вместо с химикали и да пълня джобовете на едни от най-богатите компании в света, които си играят на здраве с хората, но има някаква реалност, която ми изглежда не на място. И тя не е в сексизма на бай Димитър. Тъпо е да даваме по хиляда лева за животоспасяващи операции, защото не влизаме в клинични пътеки и за да можем да си избираме екип. Тъпо е, когато сме учители, чиновници, шофьори и даваме нужния процент на държавата всеки месец, да отделяме такива безумни суми за здраве, както го правим сега. Хиляда лева операция, на фона на държавното ни здравеопазване, не предполага след това дори да си и помисляме за бай Димитър „Билкарина”. По отношението лесно можеш да познаеш една държава доколко е развита, отношението към болния, отношението към инвалида, условията за тях и пълноценния им начин на живот. Когато става дума за здраве ще даваш, но трябва и да получаваш щом даваш. Най-честият пациент на държавата е циганинът, той е по-голям пациент от бабите ни с по три инсулта. Той получава без да дава, в това отношение ромите са символ на развито демократично общество и гражданско съзнание. Гони ония с бялата престилка до последно и му натяква постоянно, че е сложил престилката, за да служи на него. Бъдете като циганите, не оставяйте касапи да ви режат и да ви зарязват после в отделенията сякаш сте нищо повече от торба с месо. Той може да е махнал излишното месо от вас, но като ви зареже после се губи целият му докторлък. Чиста проба касапщина, колкото и качествено да е извършена тя. Ако някога ви се наложи да дадете хиляди, за да се излекувате от злата болест, постарайте всичко да стане така, че никога след това да не си и помисляте за бай Димитър Билкарина. А на него пожелавам дълъг живот и дано да прехвърли занаята си върху някой друг, пък и да не е „телепатист”