Име на празника: Хелоуин (Halloween)
Описание: Денят на Вси светии в западната християнска традиция е утвърден от папа Бонифаций IV в 853 г., в чест на всички християнски светци и мъченици. Името на празника произлиза от английската дума за “светец, светия” – “hallow”. В англ. ез. празника звучи като All Saint`s Day, Hallowmas или All Hallows, а в средновековният английски като All Hallows` Eve, откъдето идва съкратеното Halloween.
Чества се: в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември
Традицията: практиките на Хелоуин са тясно обвързани с чествания в Латинска Америка и Испания – Los Dias de los Muertos – Ден на мъртвите. В летящите колибри и пеперуди латиноамериканците виждат душите на починалите роднини. При срещата на двете културни традиции те си взаимодействат и резултата е съвременната празнична обредност на Хелоуин – страховити маски, раздаване на лакомства, поставяне на тиквени фенери по верандите. Всички тези белези са елементи от различни времеви напластявания в тази част на годината, в този момент на преход, когато се прибирала реколтата и така завършвала стопанската година. През този ден древните келти вярвали, че пространството между нашият и отвъдният свят се отваря и сенките на покойниците бродели по земята сред хората. Римската традиция чествала по това време ден посветен на починалите и деня на богинята на плодородието Помона, чийто символ била ябълката, така силно залегнала и в обредността на Хелоуин.
Символа на празника: в такъв се е превърнал страховито изрязаният тиквен фенер с мъждукаща свещ в него придаваща му още по зловещ вид. Наречен е Джек, по името на ирландски ковач които си имал вземане даване с дявола, който пък оставил прокълнатата душа на Джек да се скита по света само с един въглен поставен в издълбана ряпа. В Ирландия и Шотландия светлинките се поставяли в издълбани репи и картофи, в Англия в цвекло, а зад океана в тиква.

Име на празника: Архангеловден (Рангеловден, Свети Рангел)
Описание: Съборът на Свети Архангел Михаил и другите безплътни сили (Synaxis of the holy Angels) е постановено да се чества през ноември, деветият месец след март, първият месец от сътворението на света, число отговарящо на деветте ангелски чина посочени от св. Дионисий Ареопагит – серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели. Miyka`el е бойният вик на небесните армии на иврит, предвождани от Архангела.
Чества се: на 8 ноември
Традицията: според народните представи Архангел Михаил е ангела на смъртта, властник над душите на умрелите, той взима душата на умиращия давайки му ябълка, откъдето се нарича още вадидушник или душовадник. На този ден се почитат починалите предци и роднини и е един от най-големите поменални обреди в календарът на българина. Съботата преди празника се прави Рангелова задушница, на която се раздава за душите на починалите. Според традиционният светоглед осигуряването подрепата на прадедите вещае бъдещо плодородие през новата стопанска година. Празникът е с насоченост – отблагодаряване на прадедите за даденото плодородие и са чества в края на старата и началото на новата стопанската година. В такива моменти на преход в календара българите също вярват, че границите между божественият и профанен свят се отварят и по земята бродят демонични същества. На някои места в България се вярва, че за да напусне този свят душата става муха.
Символ на празника: това е специално приготвеният обреден хлаб наречен Рангелов хляб, Рангелово блюдо.