14 Dec 07  |  Етнотуризъм

      Легендите идват до нас от дълбините на времето с дъх на романтика и красота, понесли у себе си зрънце истина за сътворението на света, за обикновените хора и историческите истини, за вярата и вярванията на народа. Човек винаги е копнеел да стигне до корените на тибетските истини, до същността на природните явления и да разгадае безкрайния свят на живота и не живата природа . А този копнеж е бил съпроводен от усещането за красота и преклонение, понякога и от страх от света, който го заобикаля .Затова в легендите има прелест, вяра, оптимизъм и смирение . Легендата датира вероятно от времето, когато светът не е бил направен. Фолклорът изпитва подчертан интерес към отминалите времена, тяхното тълкуване и опознаване. Християнската традиция повелява, на Коледа във всеки дом да има украсена елха. Коледното дърво се е превърнало в едни от символите на празника. Съществува легенда, която през призмата на фолклора, ни дава обяснение защо, всеки един католик, православен християнин или протестант украсява коледно дърво.
През святата нощ, когато във Витлеем се родил Христос, дърветата и цветята поискали да го видят и поздравят, но само палмата, маслината и стройната елха могли да постигнат това. Те решили да отидат да го поздравят и му поднесат своите дарове. Елхата се замолила и тя да отиде с палмата и маслината но те надменно и се присмели. Тя имала остри игли вместо листа и тежко миришела на смола. Но един ангел чул това. Палмата дарила Младенеца с най-хубавия си лист, маслината дала от благоуханното си масло. Омърлушената елха, която нямала такива дарове, се отдръпнала, но ангелът и казал в смирението си да не се унижава и свалил от небето сияйни звездички, с които окичил клоните и. Младенеца отворил очи и само нея гледал, елхата не се възгордяла , а осветила и палмата и маслината със сиянието си. Това била наградата за скромността и. От този момент на елхата било отредено да краси празника на Рождество Христово.
Освен като възхвала на скромността и добротата, тази легенда е израз на радостта от раждането на Спасителя. Народното въображение е одухотворило образите на маслината, палмата и елхата, като по този начин е постигнато едно дълбоко внушение – В КОЛЕДНАТА НОЩ СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА.
Това е легенда, но елхата навлиза като част от коледния обред в България много по-късно, отколкото сред останалите народи. За първи път Коледна елха се появява в края на XIX век в Царския дворец в София. Случаят обаче не е Коледа, а Новогодишен бал организиран от княз Александър Батемберг. След това коледно украсено с играчки дръвче се появява на коледни и новогодишни празници и във Военния клуб в София, както и в читалище „Славянска беседа”. Този атрибут остава все още неразбран за българите и в къщите на хората навлиза предимно при аристокрацията и интелигенцията. Елхата не е била възприемана като семантично натоварен атрибут, задължителен за обредния цикъл, а по-скоро като приятно за дома украшение. В този смисъл, тя е по-скоро символ на социален престиж, отколкото придържане към християнска традиция.
В българската традиционна култура има подобие на коледната елха. В много райони на страната се среща поставяне на чемшир или клонки от градинските дървета, под които се редят обикновено сушени плодове. Някъде това е наподобявало на Кумовото дърво, което се е правило при сватба. След Освобождението в градовете малко хора запазват този ритуал. Вместо дръвче със сушени плодове в него, в единия ъгъл на гостната стая се поставят панерчета с вносни плодове като портокали, банани и мандарини. Традиция е било малки деца и бебета да се поставят също в тези панерчета и да се засипват с плодовете. До 20-те години на XX в градовете вече масово започва да се използва Коледна елха, която се явява западна заемка, но продължаваща дадена традиция съществувала векове преди това сред българите. До 40-те години на XX век играчките за елхите са били много скъпи и малко хора са можели да си позволят подобен лукс. Вместо сега известните ни играчки са били поставяни опаковани в целофан плодове.