13 Sep 07  |  Етнотуризъм

      Ако сте суеверни или търсачи на силни усещания, bTOURISM.com ви предлага алтернатива за изпитване на силна емоция, докато сте в гората. Естествено, тя би била засилена, ако сте употребили халюциногени вещества, но ние не ви препоръчваме, защото сама по себе си планината може да бъде достатъчно психотропна. Ще ви запознаем с най-големия страх на нашите предшественици, на които работата им е била свързана с дълъг престой по гористи и диви места. Овчарите и техният сладък, но и опасен проблем с митичните същества – самодивите.
   Етнолозите предполагат, че самодивите са заемка от гръцката митология и по-точно опасните нимфи. Както се пее в една песен на Хиподил: Остров Лесбос е далеч... но явно не чак толкова. Понеже представата за планината в българската народопсихология е със силни романтични окраски, ние заемаме гръцки митични същества, но ги прехвърляме към планината и битийните културни реалности на народа ни. В митологичните представи самодивите са медиатор между земния и неземния, метафизичен свят. Тоест, те са същества, които съчетават в себе си човешки и надчовешки характеристики. Появяват се на Благовещение и отървават хората от присъствието си някъде към края на август. За да бъдем по-точни, на 29.08 самодивите хващат влака и се махат. Виреят по сенчести места и когато не спят обичат да си танцуват техни си самодивски хора, които понякога напомнят на хората на русалиите и едни други подобни на тях същества – русалките. Танцът им плаши всеки станал свидетел на него и е определян за дяволски. Иначе, като наследници на нимфите, те са красиви, чисто по славянски. Облечени са главно в бяло, с руси и червени коси и със светли очи. В традиционните вярвания светлите очи правят връзка със “забранени” светове и затова могат да бъдат много опасни. Най-общо предизвикват урочасване и болести, понякога дори и без да искат. Дори и сега се среща по-стари цигани да бягат от хора със светли очи или поне се крият от погледа им и се стараят да не привличат внимание. Самодивите се “заиграват” с овчари, защото и предимно с тях се виждат в планината. Много са случаите на влюбване между митичната горска жена и овчаря, но това е твърде опасна любов за представителя на обикновения човешки род. Самодивите са ревниви, предизвикват болести, най-вече асма и неличими за оно време настинки, породени от почивка или необмислен престой на хладно място след умора В редки случаи, когато не правят “пакости”, самодивите могат и да лекуват. Със своите танци те се свързват с болестта, която е налегнала овчаря (винаги в народните представи болестта е нещо живо, което може да бъде изгонено със силата на определени ритуали) и я карат да напусне тялото му. След срещата си със самодивите овчарите са като надрусани, отпускат се в блажен унес и забравят и стада, и жена и деца, и целия си досегашен живот. Въпреки че тези които са имали честта да се запознаят отблизо с тях са в подобно състояние и много не помнят какво им се е случило (освен че ги обвиняват за всичките си неволи след това), явно българите са успели по някакъв чудноват начин да проучат много подробности за недопускащите никой до себе си същества. Самодивите били обичали много мед. Естествено освен с мед, те се хранят и предимно с отровни гъби. Едно от местата, на които човек може да ги срещне е бръшлянът в гората, който бръшлян разбира се е отровен. Тяхно любимо растение е росенът. С росена са свързани и редица вярвания в българската традиционна медицина. По време на Еньовден, когато някой е бил психично болен, е бил “воден на росен”. Събличан е чисто гол и е бил оставян да лежи между растението. По някое време на зазоряване, когато росата го е обсипала целия, идват самодивите и изкарват всички филми, които са му в главата. Важно е да се знае обаче, че росенът е отровно растение и в определени количества е психотропен и предизвиква какви ли не халюцинации.    През останалото време, когато не се влюбват наляво-надясно, в който им падне или когато не се правят на лечители, самодивите обичат да си лежат и да си почиват. Техни предпочитани места, както казахме вече, са сенчестите, но дадена планинска територия е много по-предпочитана, ако мястото е нечисто, табуирано. Тоест, кеф им е на самодивите да си лежат там, където някой е умрял от неестествена смърт. Българинът все пак е успял да намери някаква цака, с която, макар че няма свръхестествени сили, да се бори с тия ми ти горски вредители. Самодивите могат да бъдат прогонвани с даден вид цветя. Те не обичат явор, ясен, бряст, пелин. Въпреки това, странно защо, си нямаме идиом от сорта на: Бяга като самодива от пелин. Ако някой не е снабден с подобни оръжия и реши да мине или да отпочине на място, което се знае, че е самодивско, трябва да остави паричка там където е бил, защото като се прибере тежки моменти го чакат.
   Напоследък фолклорът замира или остава като някакви инициативи на Фонд “Култура” и европейски програми, които инициативи са свързани най-вече с пеене и скачане на деца или с представяне на облечени в носии баби от най-различни краища. Едва ли като отидете на палатка в гората си разказвате самодивски истории край огъня и плашите децата с тях. Все пак не се отнасяйте пренебрежително и внимавайте какви места си избирате за почивка, за да не се окаже, че ще заразказвате набързо такива истории. А и вече едва ли съществуват в България лечители на разболели се от самодивска болест, така че ако си я лепнете, лекарство няма.