Преди 11 години малко хора бяха чували думата “Трейнспотинг”. Дори тези, които я знаеха, можеха да я свържат с едноименната книга от Ървин Уелш. Филмът по книгата на Уелш излезна на екран и не след дълго “трейнспотинг” се превърна в мания. Всеки изговаряше таази думичка, уви, пак броят на знаещите истинското значение бе малък.
   Истината е че “Трейнспотинг-ът” няма нищо общо с употребата на наркотици и хич не е безсмислена комбинация от букви, родена от богатото въображение на Ървин Уелш. A “трейнспотърите” са си обикновенни хора, които имат, колкото и странно и безсмислено за останалите да звучи, просто едно хоби, толкова интересно и приятно, колкото и всяко останало. Гореспоменатите фенове се опитват да забележат, проследят появата или движението (“спот-нат”) на определен модел локомотив, определен модел вагони или всички жп превозни средства на определена компания или завод. Те събират и разменят помежду си подробна информация относно наблюдаваните влакове, както и техните разписание и на кое депо се намират в даден момент. По принцип екипировката на един трейнспотър се състои от няколко химикалки, тетрадка, в която се води отчет на подвижния състав на железниците и се отбелязват наблюдаваните влакове. Този аспект на хобито добива популярност през 40-те, когато Иън Алън започва да публикува своите брошури “ABC”. Сега някои използват дори диктофони, а все по-популярно става и правенето на снимки на набелязаните обекти за наблюдение.
    Наблюдават се и множество вариации на хобито. Така наречените “bashers” обичат да пътуват в кабината на локомотива или зад него, като отново си отбелязват наблюдаваните локомотиви. “Track bashers” са тези които се опитват да покрият възможно най-голяма част от железопътната мрежа, “vegs” обичат да правят наблюденията си само на една гара, а “cranks” са тези, които наблюдават само определен тип влакове и се опитват да видят всичките му разновидности. Понятието обаче не трябва да се бърка с по-общата група на “железопътните любители или ентусиасти”, според част от които заниманието е глупаво, безсмислено и оттегчително.
    Въпреки някои подобни твърдения, нищо не ви пречи някой ден да съчетаете пътуването си из страната с едно подобно наблюдение. Има голяма вероятност съвсем скоро да се “запалите”, а мисли от рода на “това е най-абсурдното занимание” бързо да изчезнат. В България има доста фенове на това хоби, като в интернет лесно може да намерите техни форуми и сайтове за наблюдение на влакове.
    Все пак много от вас сигурно се чудят, защо Ървин Уелш е избрал подобно заглавие за книгата си. Има няколко предположения, всяко от които звучи доста правдоподобно. “Трейнспотинг” е и жаргонна дума, с която се описват наркоманите, търсещи вена, в която да си инжектират отровата. А като че ли най-правдоподобното обяснение идва от самия автор, който казва, че по време на жизнения си път човек не може да види всички влакове, които преминават, но всеки един от нас трябва да направи своя избор и да хване правилният влак.