21 Aug 07  |  Забележителности

      Гордеем се с киселото мляко, розата, Джон Атанасов, сега предимно с Калоян Махлянов и Димитър Бербатов. Това не комплекс на малката държава да изпъкне пред света, това е нужна реклама и чисто човешко гъделичкане. Сякаш когато един от най-големите сумо бойци в света побеждава, побеждава и всеки от нас. Той е българин, е репликата на японец любител, а ние като сме българи, също вземаме по една осеммилионна от наградата му. Съвременният Дан Колов обаче е рекламата ни пред планетата Земя. Гордостта от факта, че българи са направили първата въздушна атака в историята на военната авиация също ни кара да вдигнем глави, но ги изправяме пред другите, чужденците, небългарите, които трябва да знаят за славата на народа ни. За да сме нация това не е достатъчно, трябва ни истински български символ, който японци и французи няма да разберат. Ще му отдадат внимание, но няма да го разберат, защото не носят генетичния ни код и не споделят общата ни историческа съдба. Имаме един такъв и на него е записана историята на България. Рилският манастир. Той няма нужда от представяне, а съдбата му може да бъде намерена в интернет на поне 15 езика.
    Самият светец Йоан Рилски е покровител на България. Отшелничеството му е връх в историята на православното ни християнство. В него се преплита чистото усещане за близка връзка с Бог, както и критика към произвола на църквата като институция. Критика, която е много по-набожна от тази на Мартин Лутер. Историята, която не признава случайности, го смята за съвсем нормална реакция, продукт на едно разпадащо се общество след голям военен и културен подем на страната. Ние живеем, знаейки миналото си и търсим неговата логика, а тази логика тук принизява личността на Йоан Рилски. Пастирството в биографията му го доближава до библейските персонажи (няма пророк в християнството, който да не е бил пастир), отшелничеството му ни отпраща към мистицизма, който се е ширил в Близкия Изток векове преди Мохамед да се роди. Личност, която най-много заслужава канонизиране в историята ни, а усамотявайки се със свои последователи в най-високата планина, той очертава едно свещено пространство, на което трябва да се изградят основи, за да остане като вечен паметник на признание и саможертва.
    Свещената обител е създадена през 30-те години на Х век на мястото на стара постница в планината Рила, но в сегашния си облик тя е някъде от средата на 19 век. Погледнато от птичи поглед, човек може да си помисли едва ли не, че Пентагонът е заимствал архитектурни решения от най-известния манастир в България. Той очертава неправилен петоъгълник. Стените му са високи 24 метра и са изградени върху основните помещения. Така описан той прилича на средновековна крепост. Иглолистните дървета, които го заобикалят са негов камуфлаж, за да може да остане прикрит. Какво се крие зад тези стени. Човек гради и руши, руши най-вече, защото завижда. Традицията тук е еднаква, колкото и красиво да е едно човешко творение, то трябва да бъде защитено. Както Лувърът пази Джукондата след кражбата й от италиански националисти, така и стените пазят най-красивото цвете на Рила, редом с еделвайса. Уникални стенописи и дърворезба ще видите като прекрачите от другата страна на крепостта-манастир. Най-големи творци са оставили своя подпис, за да се създаде съществуваща сега атмосфера. Манастирът е и комплекс, малък затворен град. В него се намират между 300 и 400 килии, като коридорите около тях са аркирани. Всичко това се намира на площ от около 8800 кв.м. и на надморска височина 1.147 м. Чардаците около арките и килиите са резбовани, а те всички се нареждат около църквата в центъра и Хрельовата кула. През 1334-1335 година е издигната каменната кула от Севастократор Хрельо, а малко по-късно и малката църква до нея. В кулата в момента е изградена и камбанария и параклис. Главната църква в манастира „Рождество Богородично” е построена през 30-те години на 19 век. Тя е петкуполна с два странични параклиса. Уникален е в нея иконостасът, а стенописите вътре представляват шедьоври на Захари Зограф.
    Защо обаче Рилският манастир да е един от най-големите наши символи. Отговорът се крие в библиотеката му, без да правя излишни асоциации с Умберто Еко. В библиотеката му се намира записана историята на България. Не толкова като имена и факти, а като запис на народопсихологията ни. Манастирът е най-нашият символ, защото съдбата му е съпътствана с вечно даване. Даване от страна на българи от цялата етническа територия на страната ни и постоянна саможертва. Дълго време той е крепител и калител на дух, образова и е най-силният паметник на родова памет. Ако го погледнем така, ще видим, че не толкова историята му на постоянни грабежи и разрушение трябва да ни впечатлява, а историята на хилядите човешки съдби, които се нареждат около него. Хора, които са отдали живота си на единственият може би български символ по време на турското робство – Рилският манастир.