Село Костенец – запазена костница на Самуилова България
09 Mar 08 | Етнотуризъм
Двуседмична обсада на Средец, армията на Василий II отстъпва в посока към Пловдив. Самуил, който по това време се придвижа с българската войска от Солун към София, решава да прегради византийците. Така на 19 август 986 година се стига до сражението при Траянови врата. Василий едвам успява да се спаси, 60 000 византийци загиват, а след този ден победният ход на българската войска продължава към Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация....
Битката при Траянови врата е една от знаменателните в българската история. В тази местност, само на 13 километра от мястото, където се е провело паметното сражение, се намира едно село с вековна история, пряк участник в гореописаните събития – село Костенец. Според преданията името му идва от костите, с които е било осеяно полето сред многобройните битки, една от които е и гореспоменатата. Дори и днес местното население нарича мястото на битката Царево падало. Историята на селото датира обаче далеч назад в годините преди сраженията по време на Самуилова България.. На територията на днешната община Костенец, то е първото населено място. На запад от него са намерени останки от старинна крепост и очертания на християнска базилика от 5 век. Стар римски път е открит и в курорта Вили Костенец към Помоченица. С историческа и културна стойност в селото са църквата “Св.Архангел Михаил” и параклисът “Успение Богородично”. Още в миналото са били силно развити дърводобива и занаятите. Все още характерно за селото е ножарството. Местните жители са били известни с непреклонния си дух, а оттук ножарските работилници са снабдявали с оръжия цялата област по време на Априлското въстание. Близо десетилетие след Освобождението, започва строежа на жп линията Белово-Вакарел и част от селското население започва да се мести в близост до новостроящата се жп линия, където по-късно се образува днешният град Костенец. Противно на всеобщата тенденция, селото не е опустяло след създаването на града. Напротив, със своите над 4000 жители то е едно от най- големите в Софийска област. Външен човек не би могъл да каже, че това местенце е засегнато от икономическата нестабилност в страната, типична за малките села. Множество магазини, банков клон, игрална зала и нито една къща, която да прилича като след бомбардировка. Без капка притеснение, смея да заявя, че селото е едно от най-китните и красиви, които някога съм посещавал.
Чаровността и подредеността му, както и благоприятното му разположение в склоновете на Рила планина, го правят привлекателна дестинация за все повече туристи. В близост е както до града Костенец, така и до едноименният курорт, известен със своята минерална баня и прекрасни места за отдих. Недалеч е и комплекс Боровец, разположен на 35 километра от балканското селце.
Една от основните причини за развитието му през последните години обаче си остава наличието на минерални извори в местността. Постепенно то възвръща славата си на балнеологичен курорт. Благотворно въздействие водата има при лекуване на: заболявания на опорно-двигателния апарат; заболявания на периферната нервна система; гинекологични заболявания; хронични заболявания на дихателните пътища; функционални разстройства на нервната система.
Двуседмична обсада на Средец, армията на Василий II отстъпва в посока към Пловдив. Самуил, който по това време се придвижа с българската войска от Солун към София, решава да прегради византийците. Така на 19 август 986 година се стига до сражението при Траянови врата. Василий едвам успява да се спаси, 60 000 византийци загиват, а след този ден победният ход на българската войска продължава към Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация....
Битката при Траянови врата е една от знаменателните в българската история. В тази местност, само на 13 километра от мястото, където се е провело паметното сражение, се намира едно село с вековна история, пряк участник в гореописаните събития – село Костенец. Според преданията името му идва от костите, с които е било осеяно полето сред многобройните битки, една от които е и гореспоменатата. Дори и днес местното население нарича мястото на битката Царево падало. Историята на селото датира обаче далеч назад в годините преди сраженията по време на Самуилова България.. На територията на днешната община Костенец, то е първото населено място. На запад от него са намерени останки от старинна крепост и очертания на християнска базилика от 5 век. Стар римски път е открит и в курорта Вили Костенец към Помоченица. С историческа и културна стойност в селото са църквата “Св.Архангел Михаил” и параклисът “Успение Богородично”. Още в миналото са били силно развити дърводобива и занаятите. Все още характерно за селото е ножарството. Местните жители са били известни с непреклонния си дух, а оттук ножарските работилници са снабдявали с оръжия цялата област по време на Априлското въстание. Близо десетилетие след Освобождението, започва строежа на жп линията Белово-Вакарел и част от селското население започва да се мести в близост до новостроящата се жп линия, където по-късно се образува днешният град Костенец. Противно на всеобщата тенденция, селото не е опустяло след създаването на града. Напротив, със своите над 4000 жители то е едно от най- големите в Софийска област. Външен човек не би могъл да каже, че това местенце е засегнато от икономическата нестабилност в страната, типична за малките села. Множество магазини, банков клон, игрална зала и нито една къща, която да прилича като след бомбардировка. Без капка притеснение, смея да заявя, че селото е едно от най-китните и красиви, които някога съм посещавал.
Една от основните причини за развитието му през последните години обаче си остава наличието на минерални извори в местността. Постепенно то възвръща славата си на балнеологичен курорт. Благотворно въздействие водата има при лекуване на: заболявания на опорно-двигателния апарат; заболявания на периферната нервна система; гинекологични заболявания; хронични заболявания на дихателните пътища; функционални разстройства на нервната система.