19 Dec 09  |  Забележителности

      Тръгваме от София в търсене на поредната възможност да се махнем поне за ден от сивата ни столица и евентуално да намерим някое ново и непознато за нас място в многообразната ни страна.

Поемаме по може би един от най-живописните маршрути в България - Искърското дефиле и на около стотина километра в посока север стигаме до един от множеството манастирите в страната ни - Черепишкият манастир . Преди посещението ни, за него не знаехме почти нищо. Оказа се обаче, че манастира има дълга, драматична и кървава история. А това съчетано с невероятните природни дадености на местността го правят една добра туристическа дестинация.

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е основан по време на Втората българска държава и управлението на Цар Иван Шишман. За неговото създаване свидетелства документ, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали войни, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г. През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В периода на национално Възраждане, манастирът се превръща в просветно средище. Години наред, в комплекса се водили учебните занятия на свещеническо училище, богословски институт и софийската духовна семинария.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Той е символ не само на християнството и българщината, той е и вдъхновение за редица велики творци. Ето какво пише Алеко Константинов за него:
"А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи;от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." (от пътеписа "В българска Швейцария").”

Манастира е едно от любимите места на Иван Вазов. Счита се, че именно тук той написал романът "Една българка". На него е отреден специален кът в светата обител – т.нар. "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов". На тази тераса наистина можеш да почувстваш духа да онази далечна епоха, за която всички ние само сме чели в захлас.
Отскоро в манастира е играден и специален музей-библиотека, дело на един от монасите в него.
Посещавайки го ще може да се докоснете до книги със десетки години по-стари от вас и при малко повече късмет и любопитсво ще научите за създаването на музея от първа ръка.

Основната сграда на манастира представлява еднокорабна, сводеста постройка, с обширно предверие, открита галерия и островръх купол. Построена е през 1612г. Сред забележителностите на вътрешната му украса, е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Св.Георги", която въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира днес са реставрираните Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща.
Внушителна е и костницата, която се намира на стръмна скала върху една от сградите. След ремонт от 2006г., манастира започва да предлага настаняване и храна. Магерницата (манастирската кухня) разполага с 35 места и предлага традиционни български ястия. В хотелската част на манастира от своя страна могат да бъдат настанени до 30 души в стаи с по 3, 4 или 6 легла с баня и тоалетна.