04 Jul 07  |  Градски туризъм

      Първото ми пътуване към Западните покрайнини беше изпълнено с противоречива смесица от очаквания и предубеждения. От една страна, заминавах за район, който е известен със своята икономическа изостаналост, със застаряващото си население и слабо развитата си инфраструктура. От друга страна, предстоеше ми път към непознат Балкан популярен с уникалните си ждрела и голямото разнообразие от културни и етнорелигиозни различия. Задминавайки Перник и изкачвайки се нагоре в посока Сърбия, отвсякъде ни заобикаляше посткомунистически реализъм. Минавахме през места, в които на времето е процъфтял селскостопански живот, а сега само стърчаха грозни и разграбени сгради, намиращи се сред пустеещи земи. Сякаш символизираха историята на България през последните 17 години. Пътят е тежък, целият в дупки и широк колкото да се разминат две каруци. Въпреки това, колкото и да навлизахме дълбоко към селища със сериозна икономическа изостаналост, толкова повече се връщахме към един вид сладка първичност. Постоянно се сменяха преходи от изкачвания и спускания, като поселищата бяха композирани така, че винаги се явяваха пред очите ни, когато погледът вече беше уморен от зеленина и природа. Редуваха се спираловидно празни участъци от природа и села и градове, които сякаш нарочно бяха подредени, за да не отегчават.
    Трън е най-големият град след Перник в тази област. Още в началото, след табелата му, трябваше да се съобразяваме с огромното движение по тесните му извити улици. Хора и животни вървяха по тях спокойно, не свикнали на съобразяване с коли и камиони. Впрочем, там камионите са малко. Няколко Газки, превозващи най-вече дърва, а техните шофьори са известни на всички хора. Така че, особено в крайните квартали, кокошки, кози и прасета имат предимство по пътищата пред всякакъв вид автомобили. Центърът на града представлява единственото по-широко място, избрано за направата на малък площад, около който са структурирани административните сгради. Всички квартали и улици се вият, някак, за да не пречат на природата, около която са изградени. А площадът е малко каре, почти идеален правоъгълник, който се използва най-вече за паркинг. Няма да видите модерни кафенета около него, шопинг центрове или други места с развлекателна цел. Има няколко заведения, които са изключително евтини и не са изградени с цел привличане на платежоспособни клиенти. Направени са само и единствено да отговарят на нуждите на местните хора. В тези заведения е нормално да видите горски работници със сини работнически дрехи или износен камуфлаж, седнали за по бира по време на обедната почивка. Няма високо строителство, архитектурни постижения или стремеж за модерен облик. Въпреки това, целия град разполага с достойна за завиждане романтична атмосфера. Връщате се 20 години назад. Цените на продуктите са най-ниските, които съм виждал където и да е в България. Има десетки останки от надписи и символи от времето на комунизма, когато Трън е бил доста развит. Сякаш жителите там не искат да възприемат новите реалности и ти предлагат място, едва ли не, заслужаващо да бъде обявено за паметник на културата от ЮНЕСКО. Остатъците от старото изпъкват на фона на нарочно притурени елементи от модернизация и глобализация. Елементи, които се характеризират най-вече с надписи кока-кола или с кръщаване на някое заведение със странното име – Айвън. Показателен пример, че останките от соцвремена са на почит в сравнение с нахлуващи пошли елементи, е полуразрушеното, някога действало кино. Малка постройка, не по-голяма от два улични гаража, над която гордо стои изцяло запазен надпис – Кино „Христо Смирненски”. Важно е да се отбележи, че сградата е полуразрушена, но не от човешка ръка, а от реалните ветрове и дъждове на промяната. А жителите на град Трън пазят старото си кино като параклис на комунизма, без излишни портрети на Георги Димитров и Карл Маркс. Много по-уникални са околностите на града и те са истинският притегателен център за туристите. Скалният параклис „Св. Петка”, ждрелото над река Ерма, музеят на киселото мляко в село Студен извор, хижите около града, както и редица други природни и културни забележителности в трънско са обект на други статии, които ще ви представим скоро в нашия очерк за Западните покрайнини. Тръгвайки, след краткия престой в Трън, към околните погранични села, останах с непреодолимо желание да се върна пак, за да запазя мириса на впечатленията за по-дълго в съзнанието си. Отдалечавайки се от града, постепенно виждаш само заобикалящите го върхове Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица. Върхове, покровителстващи едно забравено от държавата, но не и от Бога място. Място, което остана в спомените ни с истинността си, неподправената си визия и искреното си човешко разбиране за обикновен, сладък живот.