02 Jul 07  |  Градски туризъм

      Всички изследователи и учени, които са се спирали на народопсихологията на българина, правят голямо разграничение между хората в планината и полето. Спускайки се с автобус, кола или влак, тази разлика е повече от очевидна. Минаваш от разхвърляни по хълмовете, виевити села с високи къщи и малки дворчета, към широки, подредени като шоколад поселища. Села, в които къщите и дворното място са правоъгълни, оформени с прави пътеки помежду си и с по-голямо чувство за комфорт и съвършенство. При планинските се наблюдава нагаждане на човек към заобикалящата го среда, а при полските обратното – овладяване и композиране на природния ландшафт. Не по-малко колоритно от планината е полето, особено през лятото. Лятото, когато трудни за височините култури разпъпват цветовете си и оформени в шарени правоъгълници се подреждат като изкусно съчетана родопска черга. Слънчогледи, лавандула и розови полета са едни от малкото, които задоволяват зажаднялото за цветове и миризми човешко съзнание. Повече от осезаема е разликата и спрямо градовете. След Освобождението градът, намиращ се в полето, се превръща в индустриална сила. За него възрожденската култура и развитие е по-чужда, отколкото при планинския, и той по-бързо развива и възприема аристократични течения и визия.
    Съвършено различен град, дори и за полето, е Стара Загора, въпреки локализацията му сред обширна низина. Наричан е единственият европейски град в България. Грандоманското му название не тръгва от местни жители. По време на Освободителната война той е напълно опожарен от турците и след това е изграден наново. Ръководител на проекта е австриец на име Майер, който смята да го вдигне отново по европейски модел. Европейски античен модел, подобен на Стария Рим. В центъра му се пресичат два широки булеварда, образувайки кръст, подобно на древните форуми. Останалите улици са конструирани спрямо главните две, образувайки десетки квадратчета, погледнато от птичи височина. Названията и прякорите на Стара Загора са толкова, колкото са и истинските му имена, осем от началото на историята му досега. Наричан е Градът на правите улици, Градът на поетите, на липите, на близнаците. Градът на “Загорка”, на зеления цвят. Именно зеленината е една от най-важните му характеристики. Зелена е бутилката на бирата му, зелени са улиците му, зелен е местният футболен отбор.
    Всяко място, градче или селце, си има своя атмосфера, своя специфична миризма, която не можеш да уподобиш на никоя друга. В Стара Загора се смесват в едно слънце, зеленина и топъл мек климат. Всичко това, съчетано с изключителната му чистота и многобройните следи от стил и античност, подсказва защо там са се родили толкова поети. Като тръгнеш по идеално прави улици, затворени от естествен липов тунел, когато минаваш през смесица от сгради, издигнати в барок и рококо, през десетки малки и големи пъстроцветни градини, усещаш истинска миризма на аристократизъм и стил. Равновесие и спокойствие, типични за Древна Елада, без излишна динамика и необмислени реакции. Днес Стара Загора е модерен град, предлагащ всички нужни забавления и продоволствия на съвременния човек. Динамиката на глобализацията остава непокътната традицията на спокойствие и уравновесеност. Можем спокойно да кажем, че градът за България е като Страсбург за Франция. Уникално съчетание от развитие и потомствен аристократизъм. За туриста има редица развлечения, от културно-исторически, до нощно-развлекателни. Началото на музейната обиколка трябва да се постави с неолитните жилища и преминава към исторически и географски музеи, за да стигне до къщата-музей на Гео Милев или до намиращото се в края на града Самарско знаме. Паметник, изразяващ почитта към жителите на град Самара в Русия, които шият отделен боен флаг на българските части по време на Руско-турската война. И въпреки че архитектурно паметникът не си пасва с цялата атмосфера в Стара Загора, той е задължителен елемент от историческата съвест на старозагорци. В центъра на града, едно до друго в затворен квадрат, са разположени градският театър и една от най-големите опери на Балканския полуостров, които са заключени между малък амфитеатър и римски разкопки, над които се извисява огромната новопостроена градска библиотека, пред чиято фасада се спуска внушителен изкуствен водопад. Точно под библиотеката, в началото на основната градска градина, се намира художествената галерия, простираща се на два етажа и съчетаваща в себе си модерност и стил. Най-общо казано, така се очертава не голям културен кръг от сгради, в който обаче спокойно можете да загубите един ден. Стара Загора се превръща в основен център и на етнокултурни мероприятия от целия регион. Традиционен вече се превръща кукерският фестивал по време на Сирни Заговезни, който в последните години е и международен. Празникът на града е на 5 октомври и съвпада с ежегоден гостуващ панаир. Панаир с всичкия си цигански колорит от светлини и звуци, захарен памук и сладки ябълки. Малка нотка номадска романтика, която е като простени лъжи, на фона на циганска идилия и стремеж към пищност и изкуствени усмивки.
    bTOURISM.com препоръчва да посетите Стара Загора в края на юни, когато хилядите липи разпъпват и ароматът им се усеща от десетки километри. Аромат, говорещ за свежест и топлина, който ще изниква инстинктивно в съзнанието ви при всеки спомен за Стара Загора.