28 Jun 07  |  Планински туризъм

      В продължение на хиляди години пещерите играят ролята на домове. Майката земя предоставя на децата си затънтени и покрити места, в които те да се крият от нейните природни бесове. Преди да започнат да приемат хора, пещерите са приемали всякакви други форми на живот. Те са къщи с вечен срок на годност, а техен архитект е природата, която ги е устроила така, че да не й пречат. Пещерите пазят по залите си и галериите си останки от историята на света, имат спомен за всичко, което е минало през тях – от Великия потоп до хайдутско убежище, за да се превърнат в нещо като натурален музей разказващ за света. Най-често посещавана пещера в България е, може би, “Бачо Киро”. Около пещерата се намира Дряновският манастир, близо е до Габрово и Етъра и редица други силни туристически дестинации. Може да се каже, че това е пещера с късмет. Сама по себе си тя не отстъпва на заобикалящите я атракции и силно подпомага развитието на туризма в региона. Тя е пещера, която не отстъпва на най-известните в света. За нас не е дотолкова важно колко е голяма и дълбока, за да я наречем изключително важна. “Бачо Киро” си има редица предпоставки, които я правят уникална. Характеристиките са от чисто пещерни – до исторически или географски. Самото име показва, че по някакъв начин тя е била значима за хората не заради сталактитите си, а защото е играела някаква историческа за България роля. За българина идеализираното време, романтизмът в историята, е Възраждането. Когато шепа герои решават да вдигнат глава срещу цяла империя, когато характерът и действията на тези същите герои са приравнени до святост и жертвеността и лишенията са на пиедестал. Бачо Киро съчетава в себе си всички идеали на Възраждането – революционер, учител, фолклорист, манастирски възпитаник, един от защитниците на Дряновския манастир, герой, най-вече заради обесването му. Пещерата не случайно е кръстена така, тя е укривала въстаници и е дала своя принос за освобождението на България. Ако започнем малко по-отрано, ще видим, че тя си има всички нужни достойнства. Образувала се е в сегашния си вид в продължение на около 1,8 млн. години, някъде между младия терциер и кватернер, силни реки са разбивали през цялото това време скалите, за да изградят сегашните й зали. После започва изрисуването и изграждането на вътрешния интериор. През всичките тези милиони години капки карстова вода с варовиково вещество изграждат и продължават да дообразуват всичките сталактити, сталагмити, сталактони. Те ги оформят в най-различни форми, в природата няма нищо случайно, от които човек си прави съпоставки. Много преди да започне да приема въстаници в покоите си, много преди да започне да приема изобщо хора, тя пак е била дом. В нея е открит скелет от пещерна мечка с големина над три метра. В югоизточната зала на пещерата, наречена Меча поляна, стои следа от огромен, с около един метър диаметър, рак, още от времето, когато по тези земи всичко е било само океан. Намерени са следи от живот от ранния неолит, като, естествено, най-вече преобладават оръжията. Кости като копия, посуда, изобретения за улесняване на труда. Цялата пещера е дълга около 3600 метра, като е построена като четириетажна сграда свързана навсякъде с коридори. На най-горните етажи има най-много следи от живот от времето на медно-каменната епоха, около четири хиляди години преди новата ера, горе-долу на мястото наречено сега – Концертната зала, намираща се на около 18 метра височина. Реките са оформили пещерата, така че тя сега прилича на многофункционална сграда, с отделни за всякакви дейности убежища. Имената им сами говорят за себе си - Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, а към тези се прибавят и различните скулптури със зооморфни очертания. Най-голям интерес предизвика за нас пещерния орел, който сякаш пази една от галериите. На много места тези скулптури могат в първия момент да ви изплашат, докато разберете, че очертанието не е някакво метафизично същество. bTOURISM.com препоръчва да изберете зимно или ранно-пролетно време, когато прилепите си спят и хич не ги интересува нито за вас, нито за прожекторите, които осветяват галериите. През зимата е най-добре, защото температурата в пещерата почти в никой сезон не се мени и даже е топло в сравнение с климата навън.
    След цялата тази пещерна история се намесват революционерите, които вече й придават български характер. Тя е въвлечена в национална кауза и става пещера с важни за България измерения, което й придава още по-голяма значимост за нас.