14 Dec 07  |  Забележителности

      През XV-XVI век Ренесансът вече покорява цяла Европа, като най-съкрушителен удар идеите му понасят на Балканския полуостров. Напредничавата мисъл на Западните общества се сблъсква с консерватизма на сунитския ислям на Балканите, който държи в необразованост своето славянско население, в което, за съжаление, влизат и българите. Монетата, за да докаже, че е подхвърляна единствено съдбата, се обръща на сто процента. Само допреди двеста – триста години, същата тази Югоизточна Европа, впечатлява целия свят с напредналата си култура. Впечатлява с развитите си науки, със силата и красотата на православните си храмове, с пищността на целия регион. Сега джамии, изкривени тесни улички, малки къщи, липса на обществени сгради, фесове и свити преклонени глави описват картината на българските земи. Нищо не остава от царския Преслав, нито от Третия Рим Търново. Хората са задушени с идеите на чужда агресивна религия и тънат в собствената си необразованост и беднотия. Няколко столетия преди това, културните достижения са били характерни за тези поробени страни.
„Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи е символ на ренесансовата промяна в Западния свят. Картината, която вбесявала папата, картината, която е изписана с толкова чувство и нетипична за църковните правила художественост. Леонардо да Винчи остава непризнат и почти непознат векове след смъртта си. Гениалитетът му става известен едва след като са намерени записките му. Гениалитетът на ренесансовите по дух идеи, които са властвали по българските земи, беше доста по-късно открит, може би към края на 20 век. Движения като тези на богомилите, разнообразията в литературните стилове и силните книжовни школи са в основата на догадките. Но на първо място със сигурност застава Боянската църква, църквата и неизвестният майстор, който я изографисва. Не случайно споменахме Леонардо и „Тайната вечеря”. Защото италианският гений е обикалял по пазара и улиците, за да намери истински лица, който да отговарят на нрава на светците. Е, Леонардо не е първият. Неизвестен софийски художник много преди него е опитал по този начин да разчупи каноните на църковната иконография. Стенописите в Боянската църква са коренно различни от всичко познато досега в християнския свят. Те са жизнени и с богат психологически заряд. Дали България е тръгнала по пътя на прехода, дали страната ни е щяла да направи моста между Средновековие и Ренесанс, съчетавайки хуманните идеали с църковната догматика? В историята все пак няма „ако”.
През втората половина на XIII век за управител на София е назначен севастократор Калоян. Той избира за своя резиденция хладнината на Бояна. По това време в днешния луксозен квартал е имало само една малка църква, построена, според археолозите, още от времето на Ботко. Севастократорът удължил храма почти двойно и наел художник да я изографиса, и старата, и новата част. Допреди това стенописите на старата част не били нито силни, нито слаби, а продукт на добра школовка според каноните на Източното православие. Новият художник прави за първи път в историята интересен експеримент. Той събира любопитни селяни около сградата и започва да избира интересни лица, които да послужат за основа при изографисването на светците. Така бяга от досегашния стереотип, който се отличава с измъчени и сухи лица и неестествени пропорции на телата. Какво се получава от този експеримент. Над 240 изображения се отличават с нехарактерна дотогава виталност и индивидуалност. В купола на първата част на храма се намира Христос Вседържител, под него са поставени ангели, а в падантивите са четиримата евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан. В олтарната конха са представени Богородица с Младенеца в трон, заобиколени от архангели. От двете страни на олтара са изографисани образите на дяконите Лаврентий, Евплий и Стефан, както и св. Никола, патрон на долния етаж на храма.
Във втората част на църквата са представени 18 сцени, които пресъздават житието на св. Никола. В тези сцени са включени едва ли не етюди от живота на обикновените селяни от Бояна. При тях психологическата натовареност се откроява изключително силно. Тук се намира и най-старото запазено изображение на най-почитания български светец – св. Иван Рилски – което стои в предверието, заедно с това на св. Параскева. Едни от най-старите изображения на личности от българската история представляват стенописите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и тези на цар Константин Тих Асен (цар на България по това време) и съпругата му Ирина.
Боянската църква се е намирала в селището около 150 години преди с нея да се захване неизвестният художник. Интересно е, че той се е съобразил с труда на колегата си и не оставя силна следа от своя почерк върху по-старите негови стенописи.
Всичко идва налице, имаме си неизвестен художник, който прави уникални за тогавашна Европа стенописи, имаме си мистерията и забулеността на източните земи, към които принадлежим. Имаме си стари племена, които са развивали цивилизации. Няма го само Дан Браун. Винаги когато се прави аналогия с Леонардо Да Винчи трябва да се спомене и съвременният писател милионер. Попитахме различни хора, искате ли един писател, който да разтресе основите на Източното православие и тук, базирайки се на Боянската църква, отговорът беше – не! Без значение каква реклама ще се направи, без значение дали, мама му стара, наистина и в църквата няма скрита някъде закодирана някаква дълбока тайна, и за Православието, и за Христос, и за субстанцията, центърът на битието. Всички запитани бяха единодушни, че тя трябва да остане символ на развитата българска държава, отворените й идеи и красотата на изкуството й преди да повехне от набезите на османците.