14 Nov 07  |  Еко туризъм

      Стръмна планина. Това означават по-старите тракийски имена на Витоша. Този факт обаче не е пречка още от Римско време хората от Софийското поле постепенно да я опознаят, заселят и да използват ресурсите й. Влиянието върху природата на планината датира от хиляди години и е много по- трайно и силно, отколкото върху всяка друга българска планина.
Поради близостта си до столицата, Витоша е най- посещаваната планина в България. Първите асоциации при споменаването й, особено в последните години, са тълпите от “ пълзящи “ навсякъде туристи( 1 млн. 200 хил. всяка година), десетките хижи, гостилници, писти. Изкачването на Черни връх вече е по-скоро приятна рутинна разходка през почивните дни, отколкото емоционален и екстремен физически и психически поход към висините. В представите на българина Витоша вече не е типичната българска планина. За много хора тя е “парка” на София, където всеки опит за намиране на спокойно, тихо местенце за отдих и уединение с природата е неуспешен. Ето защо и по- опитните планинари, търсещи трудни, непознати и дълги маршрути я избягват като туристическа дестинация, насочвайки се най-често към съседна Рила или Централния Балкан.
Но Витоша далеч не е само това. Да, наистина, северните й склонове са прекалено повлияни от човешката дейност и в значителна степен култивирани за нуждите на туриста. Но южна Витоша не е такава. Все още... Приказната “обратна” страна е по- рядко посещавана, непозната, интересна, богата. И ако тръгнете някой ден не по познатите ви маршрути от северната страна, а например от с. Боснек, с. Чуйпетлово, с. Ярлово или вилна зона Ярема ще се убедите в това. Самите села са малки, китни и приветливи. Атмосферата е неописуема. На човек чак не му се вярва, че това са витошки села. Села, изцяло контрастиращи на разрасналите се до неузнаваемост и загубили отдавна самобитността си Симеоново, Бояна, Драгалевци в северните поли на планината. Разбира се пътят оттам до високопланинските части е не толкова кратък, но преходът е пълноценен и запомнящ се. А и не е нужно непременно да се изкачите нависоко, за да се чувствате доволно уморени вечерта.
И противно на възприетото мнение, че поради близостта на големия град и неспиращия поток от хора в планината, тя е загубила голяма част от биологичното си разнообразие, се оказва точно обратното. За запазването на растителното и животинското й богатство особена роля изиграва и обявяването на парк Витоша през 1934г.- първата по рода си защитена територия на Балканския полуостров. В рамките на парка има и два резервата(т.е. територии с по-строга защита) – Торфено и Бистришко Бранище. Първият включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. “Бистришко бранище “ пък е обявен за резерват с цел да се запазят стари смърчови гори. Южна Витоша пази в дебрите си най- големите български животни- мечката, вълкът, благородния елен, дивата свиня. В последните години са правят опити по скалистите южни склонове да се засели отново дивата коза, типичен обитател на планината, изчезнал поради прекомерния лов в началото на ХХ век. Над 200 вида птици могат да се видят на Витоша. Между тях са големия ястреб, кръсточовката, алпийската чучулига, сокерицата.
Скалния орел също се среща, но доста рядко по южните планински склонове. Многообразието от безгръбначни животни е огромно. Растителността е значително повлияна от човешки дейности, но въпреки това богата, съчетаваща широколистен, иглолистен пояс и високопланински тревисти съобщества и много редки видове.
И можем да сме категорични...Витоша е жива! Въпреки “пълзящите” все по-нагоре квартали, въпреки захвърлените боклуци на всеки втори “планинар”, тя живее. Живее чрез вековния смърч, чрез пъстървата на пенливата Струма, чрез прилепите в Духлата, най- дългата пещера в България, чрез всяко дребно цвете и животно. И за да остане вечно жива трябва да я познаваме и да ценим богатството й. Ценим ли го, ще я пазим.