31 Oct 07  |  Забележителности

      С всеки километър по-близо до старопрестолния град Преслав, вълнението ви изпълва все повече. Скоро се появяват високите каменни крепости, огромните средновековни порти и калдаръмените улици, по които преди 1000 години са стъпвали едрите бели коне на българските боляри. Каменните греди напомнят за стотици войници от Първото българско царство и сякаш още отразяват кънтенето на лъскавите им щитове и мечове, носят бойните им викове. Между тях величествено стъпва цар Симеон Велики, покрит с червена императорска мантия. Разговаря с пълководците и ги подготвя за поход на юг към селото Ахелой. Далеч зад тях засиява с блясъка на хиляди цветове величествената “Златна църква”. Построена на висока тераса, не далеч от дворците на Велики Преслав. Вратите й са отворени, а щом пристъпите, дъхът на тяман и горящи свещи изпълва гърдите ви. Високо, до самия купол, неизброими пъстри стъкълца пречупват лъчите на слънцето. Светлината пада спокойно по лицата на светците от иконите, зазвучава българска църковна молитва. Очите ви се спират на огромния иконостас, а кожата ви настръхва.
    В зората XXI век Златната църква на Велики Преслав е в ТОП 5 на най-атрактивните туристически дестинации в Европа. Събира толкова желаещи да я видят на ден, колкото и френския Luvre, Big Ben в Лондон или Пиза, със своята наклонена кула. Средновековният български град не е загубил и частица от величието си през вековете.
    Е!...Всичко това би било истина, ако на 100-те години византиско робство и на петвековното турско иго поставим едно огромно “АКО”. В историята обаче “ако” не съществува. Дори така да е – макар да не видим никога сияещия купол на Златната църква – нима си струва заради това да я забравим?... Въпреки че археолози не са я виждали, нейното съществуване е неоспоримо. Днес Велики Преслав и неговата Златна църква събира предимно специалисти и твърде малко любители на историята с богато въображение. Дано някога видим стените на дворците изправени – някой ден, някое правителство може би ще се сети за архитектурното съкровище, което притежава и ще реконструира средновековната столицата на най-мощната Българска държава. Дотогава ние ще си спомняме и ще си представяме:
Йоан Екзарх, един от най-видните български книжовници в Симеоновата Преславска школа, пише:
“Когато някой плебей и беден чужденец дойде отдалеч към придворните кули на княжеския дворец и ги види, той се чуди. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита, а като влезе вътре и види от двете страни постройки, украсени с камък и нашарени с дърво и прочее, удивлява се. Като влезе пък в двореца и види високи палати и богато украсени отвън църкви с камък, дърво и багри, а вътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни..."
    Втората столица на Първото българско царство се намира на река Тича, където по времето на хан Омуртаг са построени дворец и крепост. Тя е установена от цар Симеон (893-927) по времето, когато България е в апогея на своето политическо и културно развитие. Крепостта се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените. Дворците са монументални, и с богатата архитектура, построени от крупни каменни блокове. Тронната зала има три отделения. Най-голямо внимание несъмнено заслужава “Златната църква”, както са я нарекли още тогава. Тя е блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще. Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”. Изографисана е отвън със зооморфни елементи, като за целта майсторите са използвали разноцветна мозайка. Златната църква, с кръглия си купол и мозаечната си украса, е заслепявала миряните гледащи я с възхищение. И те е трябвало да преклонят глава пред нея, така както са се прекланяли пред Бога.
    Етимолозите казват, че Преслав идва от „пре славен”, което може да прозвучи дори малко грубо. Грубо, но по логиката на времето. Той е „пре славен” подобно на величествения Константинопол, достоен претендент за титлата „Трети Рим”, а Златната църква в него е нашата Света София. И подобно на цариградската светия, която е облечена с минаретата на друга религия, нашата също е загубила от чара си, защото земята я е погълнала, така както погълна и Преслав.