26 Sep 07  |  Други

      Сигурно са десетки хората, които помнят стария градски бит в столицата и големите градове, години след Освобождението. В София и Русе се забранява носенето на потури и “селски” носии изобщо, алафрангата е хвърлена настрана, като неприятен спомен от отминали времена. Вместо това се появяват импозантни сгради по центъра, гласуват се закони, с които се забранява в същия този център жилищата да са на по-малко от два етажа, отрича се възрожденската архитектура на Котел и Жеравна, а вместо нея идват елементи от барок и рококо. Тогава София се радвала на същото си бурно развитие, както и сега. Дълги улици с леко модернизирани керван сараи, в които брашното, захарта и солта са се продавали в чували, а продавачът е отмервал желаното от клиента количество. Олиото и зехтинът са били във варели, а подправките, смесени, са били изложени на сергиите. Малко по-късно се появяват и шивачи завършили майсторлъка си в световно известни школи, които са отменяли пътуването на аристократите до Париж и Виена. Представете си времето, в което “малката цветарка” на Смирненски е обикаляла елитните заведения Царя, а покрай нея военна и парижка музика е озвучавала градското пространство. Времето, в което вестниците са били във формат А1, а интелектуалци са ги четели с по една леща на око, докато ядат пасти и пият кафе. Време, в което в крайните квартали в кръчмите шкембето се е готвело в стаята, в която се и сервира, а мъжете са пиели ракия и са хвърляли зарове на табла. Когато всички строени, сякаш в една редица, са мъкнели обяда си под мишница и със завехтели костюми са се разпръсквали по новите заводи, току-що излезли от стихосбирка на Вапцаров. Строящи се театри, “Александър Невски”, Царския дворец, Народното събрание и всички останали министерства, банки и застрахователни компании. Като прибавим към това число и развиващите се ресторанти, хотели и казина, връщаме се към време, колкото сладко, толкова и бурно. Някъде тук започва и организираният туризъм в страната. Някъде тук новата прослойка от интелектуалци въвежда и нови обществени отношения. Въвежда нов бит и разбирания за почивка и туризъм.     За да сме напълно обективни, векове преди това в България е съществувал туризъм под една или друга форма. Той може да се рамкира най-вече в две категории – религиозен и търговски. По времето на османско владичество пътуванията на българина са били насочени или към Йерусалим и светите места, за извоюването на хаджийство, или към някой търговски панаир, от страна на чорбаджиите. Дори и днес в Букурещ съществува улица, която се казва “Улицата на габровци”. Но тогава тези пътешествия със сигурност не са били осмисляни като целенасочен туризъм. Той идва чак след Освобождението. За негов основател се смята Алеко Константинов, който е инициатор на основаването на първото в страната ни туристическо дружество. За рождена дата се смята, денят, в който групата на Алеко изкачва Черни връх – 27 август 1895 година. Допреди това също е имало организиран туризъм в страната. Аристократи са обикаляли известни със своите кални бани и минерални води места в чужбина. Писатели като Елин Пелин и Алеко Константинов са набраздявали територията на България и света, чисто като туристи, за да напишат статия, очерк или разказ.
    В градовете, преди да се сформират дружества и да се започне организирана работа в тази насока, жителите са отдавали свободното си време главно на отмарящи излети. Истинска туристическа дестинация е представлява разходката на живеещия в крайния квартал работник и беден интелектуалец по централните улици по време на почивка. С костюм, който пази само за подобни поводи, той е изпитвал чиста детска радост, ако на Царя и в Александровската градина (за която се е плащало от 20 до 5 стотинки) срещне някоя известна личност или има възможност да се доближи до министър или писател. Първите проблясъци за наченки на туризъм са се изразявали именно в това – инвестиране в изграждане на красиви паркове, строене на алеи и пространства за почивка и културни мероприятия в рамките на града.     После обаче нуждата за извънградска почивка все повече се засилва. Тези, които могат да си го позволят ходят в казината на Монте Карло и Испания, за да се отдадат на развлечения. За по-бедните прибирането до родното място на село също е представлявало своеобразна форма на лятна или зимна почивка, която те са съчетавали с приготвянето на зимнина. Не след дълго софиянци откриват, че околностите на града представляват чудесна възможност за евтина почивка. Към края на 19 век бреговете на Искър са изпълнени с летовници и както се чете от журналистически дописки от това време – мъжете са се къпали в чистите води, докато жените им са вадели приготвени гозби за обяд от гювечетата си върху постлано на земята одеяло, а децата са играли в околностите на война. Било е изпълнено с файтони и каруци, а бройката на летовниците на най-дългата в България река е стигала до 200 хиляди. В началото на века отваря врати и първото заведение край Искър, което може да се каже, че е изцяло продукт на туристите – ханчето край Враждебна. Пролетта и есента софиянци на тумби са се тълпяли на Витоша, а оттогава датират и първите туристически пътеки в планината. От засилващия се интерес към почивка на столичани много са се възползвали – Драгалевци и Бояна. Като и тук започва строителство на къщи за гости и ресторанти. Своге също е била предпочитана дестинация, като дори наричат града “лятна софийска резиденция”. И понеже здравния туризъм съществува откогато можем да говорим за цивилизация, Горна Баня, Банкя, Долна Баня и Белчин, който са известни със своите минерални води, започват да се развиват най-вече като курортни селища. Стартира голямо строителство на хотели, ресторанти и хижи. След земетресението през 1856 година в Овча Купел също започват да извират горещи извори, като мястото се превръща в любимо за по-бедните слоеве заради калните бани, които предлага. Не след дълго то се окулторява и от туристическа гледна точка. След дружеството на Алеко Константинов започва работа, отново в София, и Българска курортна туристическа централа, която е осведомявала гражданите за дестинациите и парите, които ще им струват те. Най-развит морският туризъм е бил във Варна, като чак през 30-те години са допуснати смесени плажове. Преди това стражари са вардели жените да са на едно място, а мъжете на друго.     Зимният туризъм е бил най-популярен в Чамкория. В началото на миналия век група студенти предлагат курортът да се прекръсти на Боровец, но заради големият брой увеселителни места, заради хората, които са го посещавали и които са били част от политическата върхушка на страната, предложението е заменено с това да се казва Малкото Монте Карло. След време Чамкория става символ на възможно най-развит зимен туризъм, където освен почивка човек натрупва важни социални контакти. Освен това той се превръща и в нещо като средище на политически туризъм, в който представители на отделни партии са съчетавали почивката си с бъдещи планове за страната.
    Това е времето от зората на организирания туризъм, когато за него не са се грижили държавни агенции и министерства. Когато страната все още не е била просто продукт за продаване, за гълтане на пари по региони, а всичко е било нужна доза почивка и нововъведение, което ни е доближавало да развитите европейски страни. Бихме казали, че тогава туризмът не е бил термин натоварен с противоречиви характеристики, както сега, породени най-вече от ламтежа за бърза печалба на определен кръг от хора, които не се съобразяват нито с културни, нито с природни дадености. Той е бил привилегия на интелектуалци, които са го възприемали и са го отразявали с лека нотка романтизъм, както Щастливеца Алеко го прави. Надяваме се отново да се върнат тези времена.