14 Aug 07  |  Спортен туризъм

      Един щъркел крачеше по средата му подобно на Христос и нито потъваше, нито плуваше, просто си ходеше по средата на дълбокия язовир и се оглеждаше за дребна рибка вероятно. В просъница стоях като парализиран и суеверното ми съзнание се чудеше как да тълкува случващото се. Станах преди всички и точно когато те се събудиха и аз вече крачех като Христо – Христоса по средата на иначе дълбокия язовир, а дори не мога да плувам.
    Никога не съм хващал риба през живота си. Опитах се като малък, за да докажа мъжество пред другарите и пред баща ми предполагам, но не се получи. Сигурно е, защото съм нетърпелив човек. Представата за риболовът е доста противоречива. Голяма част от мненията в интернет го осмиват, а Иво Сиромахов в една своя статия дори каза, че рибарите се изявяват като един вид „сървайвъри”. Сега ще ви представя моят непрофесионален опит по време на риболов в един от най-големите и зарибени язовири в България и то без да се смятам за групата на момичетата, които готвят докато мъжете като племенни вождове бягат за улов и палят огън.
    Язовир Жребчево се намира в община Николаево. Малко след Нова Загора по пътя за Сливен трябва да завиете в отбивка вдясно, която ще ви изкачи нагоре към планината. От самата Нова Загора има автобуси, които ще ви отведат до близките до язовира села, но ако нямате личен автомобил ще трябва да вървите над половин час пеша докато стигнете до самия язовир. Естествено на него се плаща и уловът е позволен само в определеното за това време. Изключително голям е и има доста участъци наподобяващи плаж. Перфектно място е за палатка и напалване на огън, не е задължително да сте заклети рибари.
    Какво се хваща. По плитките места се ловят дребни риби – червеноперки, каракуди, малки шарани. Но язовирът е известен с възможността за улов на доста едри парчета. Пълен е с бяла риба, едри около 20-килограмове шарани и сомове, които могат да стигнат до 50 килограма. Перфектно място за ловене на дънна. Можете да хвърляте от брега до около 50 метра навътре, като ви препоръчваме преди това да зарибите. Много удачна за това е царевицата. Стръвта си е напълно ваш избор, зависи какво искате да хванете, защото, както вече казах, Жребчево предлага голям избор по вкуса на всеки.
    Аз естествено не хванах въдицата по време на двата дена престой. Хипария около огъня до плажа, запалени фарове по посока на черната нощно време вода, китарени акорди и обилно количество алкохол бяха моя притегателен център. bTOURISM.com съветва младите палаткаджии да си вземат топли дрехи, които да включват задължително и зимно яке. Сутринта около язовира се посипва слана, която стои и като малък чуплив скреж и върху самата вода.Същата тази скреж беше разбивана най-безцеремонно от шляпащ в язовира щъркел. Ако имаше някакъв мит за вървяща по вода прелетна птица от този край, със сигурност щях да съм го чувал. Явно това явление трябваше да се обясни по някакъв начин и той да не включва намесата на метафизични сили. Като пристигнете на Жребчево тръгнете на обиколка около него. Стигнете ли до най-източния му край, една малка теснина, която ви сочи пътят към морето, ще забележите, че около дълбоката вода има една ивица широка около два метра, която влиза дълбоко навътре и водата ви е до кокалчетата. Не знам дали ще се почувствате като Йоан Кръстител или изобщо като библейски чудотворец, но самата мисъл, че се намирате на такова недостъпно на пръв поглед място, ще ви кара да сте екзалтирани без да знаете защо. Все едно да пресичате Цариградско шосе на Плиска, когато пътят е в ремонт и няма коли. Винаги сте минавали от там, дори и с кола, но стъпването на асфалта с крака сякаш е прекрачване в някакво сакрално място, недостъпно за немоторизираната ни физика.
    Комарите на Жребчево са както си подобава. Цели легиони и са дотолкова упорити, че ако им се оставите няма да се спрат докато не ви убият. Но това е ясно на всеки рибар и не трябва да ви кара да се мислите за оборска тор атакувана от безброй дразнещи мухички. Няма да ви накара и да не се върнете после там, защото убеден съм, ще го направите.