08 Jun 08  |  Спортен туризъм

      Сигурно много от вас като деца са изпитвали научноизследователско желание да си изобретят механизъм, с който да полетят. Обикновено идеите се свеждат до бясно изтрепване на гълъби, оскубване на крилата им и слепването им върху някаква лека плоскост. После идва ред на малоумно скачане с импровизирани крила от третия етаж, което е и първият ни злощастен опит да победим природата. Лично аз рових глава в техническите книги на баща ми, за да се опитам да проумея как работи това странно животно – моторът – и да си направя вертолет. Ентусиазмът ми секна докато с приятелите ми не си намерихме изоставена каруца и решихме да се развиваме в автомобилния бизнес.
    Идеята ми е за изконния стремеж на човек за летене. Първобитното съзнание на хората е започнало с безсмислено люлеене по дървета и малко по-здраво стъпилото на земята стигане до музика и танц. Това желание не е чуждо и на Леонардо Да Винчи. В богатия му списък с изобретения, от ножицата до чертеж на водолазен костюм, стои и първоосновата на днешния парашут. Естествено, дори братята Райт не стоят на върха на йерархията на хора задоволили този стремеж. Самолетът не ни дава този пряк сблъсък с вятъра и усещането, че тялото само ни се рее. Парашутът, от своя страна, е олекотен скок, но в никакъв случай не е летене. В края на 20 век доста държави започват да разработват нов вид парашут с крила, с който ще може да се извърши полет, в който тялото се намира успоредно на земята. Така се ражда парапланерът и парапланеризмът. Официално се счита, че 1986 година е първата, в която се извършват полети с нов вид летателни апарати – парапланери. За баща на този спорт се смята Дейвид Бариш – пилот и конструктор от НАСА. Той изобретява парашут “летящо крило”, но все пак ще трябват още над 20 години, за да се стигне до истинския парапланер, който е тотално различен от парашута. От 1965 (годината на първия полет на Бариш в курорта Бел еър) до 1985 година са много ентусиастите, които изобретяват парашут “летящо крило”, но първоосновата на парапланера е година по-късно. Когато във френските Алпи се извършва полет със съвсем ново устройство, което се е отдалечило от твърде много от баща си – парашутът.
    Основното, което прави парапланерът съвсем ново изобретение, е крилото. То заема площ от 20-30 кв.м. и е съставено от две повърхности – горна и долна, съединени с две перфорирани крила. Тук приликата с птичите крила става все по-очевидна. При полет то се изпълва с въздух от насрещния въздушен поток, който влиза през камери разположени по атакуващия ръб. Другото, което го различава много от парашута, са изискванията му за физически данни. При парапланеризма ви трябва добро и обучение, максимална концентрация, а инструкторът ви няма да ви кара да се потите с лицеви опори и вдигане на железа. Товароносимостта на летателния апарат е до 150-160 килограма. Има три вида категории крила, които съответстват на степента на летателен опит и умения и ви дават различни възможности в небето. Според немската класификация DHV, крилата в клас “1” са за ученици и начинаещи, при тях основното е стабилността и сигурността, която дават. В клас “2” аеродинамичните качества са повишени. Крила клас “3” са предназначени за висококвалифицирани пилоти, които са и състезатели най-вече.
    Отидете ли на уроци по парапланеризъм, никога не казвайте на седалката – “седалка”. Нарича се сбруя и освен място за сядане има още компоненти, еволюирали в полза на удобството на пилота. Важни са подвесната система и протекторът. Има си и ремъци, според които може да се настрои индивидуално според предпочитанията на всеки поотделно. На сбруята се закача и резервният парашут, чрез вътрешен контейнер. Тя е устроена да създава максимална аеродинамика и минимално челно съпротивление. При парапланеризмът се извърша най-чистия познат вид на човечеството полет, при който се дава свобода на движенията във въздуха, подобно на птица. За него не трябват големи пространства за кацане, както е при делтапланера. Въпреки че влиза в сферата на екстремните спортове, при добро обучение шансът да се нараните по време на ски е много по-голям. България разполага с всички нужни природни дадености за развитието на параглайдинг, който дори може да се превърне в отделна туристическа категория. Няма да можем да ви изброим всички възможни места, но ще се постараем да ви запознаем с едни от тях. Ако не сте парапланеристи, на тях може да се порадвате на цветния полет на хора, на които могат да завиждат хиляди поколения предшественици. В Родопите най-известни са Аида (Хасковско), Добростан (Асеновградско) и Маджарово (Кърджалийско), които съответно са по 385, 400 и 350 метра. bTOURISM.com препоръчва нос Емине, Иракли и Тополица (Айтоско). Сопот е едно от най-известните места за този спорт. В категорията на най-високите влизат – Ком (до Берковица) със своите 1000 метра, Боровец (Рила), Калин (Рила), както и Комините и Резньовете във Витоша. Кричим също може да се похвали с местността Скобелево.
   
  За финал остава само да кажем, следете мераците на децата си и романтичните им представи, че светът е с тях и Нютон може и да греши.