19 Jul 07  |  Събития

      Въпреки мръсотията, голямото количество прах и миризмите около тоалетната, влакът остава предпочитано средство за придвижване на много от пътешествениците в България, които нямат личен автомобил. Ако пътуването с него е през лятото, романтиката и приятните емоции са неизменен спътник. Скоростта е средно около 40 километра, а часовете от София до Каварна са над десет, по тази причина от романтика и емоции може да ти се доповръща, особено когато вече навлезеш в Добруджа и идеята за крайната ти цел се закотви в главата ти. Все пак, слезеш ли веднъж от металното тракащо чудовище, в съзнанието ти се отпечатват само сладките спомени. За съжаление от много работа ми остана време да посетя само концерта на Manowar в Каварна. Тазгодишното издание на летния музикален маратон в крайморския град не предложи нещо по-особено от минали години. Но фактът, че градът всяка година се превръща все повече и повече в столица на рока в България ме кара да се чувствам задължен да ходя там поне веднъж на сезон. Това е нещо като национална кауза. Дългите години липса на подобни инициативи, само в рамките на едно лято, би трябвало да привлече всички към идеята да направим, с течение на времето, от него не само столица на тази музика в България, но и на Балканите поне. Задължение за всеки, който се чувства близък до рока, метъла и по-тежката музика.
    Каварна не разполага с кой знае какви културни и туристически атракции. Даже, смея да кажа, мястото е доста сиво, посткомунистическо, с натрапваща се икономическа изостаналост. Според едно интересно предание името му идва от келтски и означава „до водата”, като е кръстен като по-малко братче на Варна, която пак на същия език значела „вода”. В България наистина се наблюдава феномен, при който по-малки градове в съседство с големи икономически и областни центрове замират, сякаш всеки нарочно избягва отбивката от главния път. В случая обаче малкото градче встрани от пътя записва десетки хиляди посещения в рамките на едно лято и то без да се гордее с особени красоти. Преди концертът на Manowar колоритът изпълваше тесните улици още от сутринта. Бръмчащи мотори, дълги коси, черни тениски и много бира. Рокът звучеше отвсякъде и дори и да не си привърженик, няма как да не изпиташ желание да не посетиш концерта довечера. Като достоен потребител в условията на пазарната икономика, не спирах да си повтарям нещо като слоган от реклама на мобилен оператор – ще се чуем за концерта или нещо подобно. Най-красивото в рока е, че е вечна музика. Поради тази причина мястото беше изпълнено с представители на всякакви възрастови групи. От надъхани тийнейджъри, искащи да покажат на света колко са уникални, до по-стара генерация хипари от цяла България, правещи си сбирки единствено на подобни мероприятия. В тази обстановка сивотата на града изчезва, а бирата и тръпката от предстоящия концерт пораждат единствено усмивки.
    От друга страна, редица скептици обвиняват кмета и организаторите, че само рок величия отпреди 20-30 години са единствените, които се съгласяват да свирят на подобно място. Няма нищо лошо в това, защото трябва да се започне отнякъде и трудно ще привлечеш звездите от Централната сцена на Уудсток. Освен това Каварна се превърна в най-силния център за музикален туризъм в България. Гости от Румъния, Молдова, Гърция и Сърбия са задължителен елемент от присъстващите на всеки един концерт. Така имаме някакви наченки за развитието на туризма в България на музикална основа, като този път не се свързва с три автобуса японци пристигнали за фолклорен музикален фестивал. Мисля, че не е нужно да споменавам милионите, които се изсипваха на “Love” парада в Германия и какви приходи носеше това за всяко едно пуснато легло под наем. Музикалният туризъм е дотолкова развит в целия свят, че ако нещо се превърне в достатъчно грандиозна традиция, един ден може да донесе приходи за общината, колкото за цели месеци. Тогава няма какво да обвиняваме кмета на града, че идва ли еди какви си и еди какви си. Едно безлично градче се превърна в едно от най-популярните места в България, а лятната му слава започва да расте и в съседни на нас страни. Така че, bTOURISM.com връчва златен медал на Каварна за заслуги за развитието на не-морския туризъм в района.А за концерта какво да кажа, отзивите в пресата бяха напълно достатъчни. Никога не ми се е случвало неиздръжливите ми дълги крака да не усетят три часа, че стоят на себе си, без за минутка да се отпуснат на някой стол. Импровизацията на химна, десетте хиляди ревящи от еуфория зрители карат времето да излети и 180 минути да ти се сторят малко. Докато излизах се опитвах по всеки един възможен начин да запаметя и най-малките подробности от шоуто. Не искам да обиждам феновете на Мерилин Менсън, но смятам, че неговата лекичка изява на „Академик” беше по-скоро подигравка. В сравнение с това, което бях видял в Каварна, ми се стори, че кръщелникът на Чарлз Менсън и Мерилин Монро само удостои публиката в София със самия себе си и сметна, че това е достатъчно. Сиреч, искам да кажа, че в Каварна има някаква атмосфера, която подтиква нещата да стават искрени и по-грандиозни. Ще се чуем на концерта...