19 Jan 08  |  Други

      Животинските рога миришат доста неприятно след като собственикът им почине. Сякаш от тях излиза лой и малко по-малко се събира в дъното на рога. Особено, ако животното е починало наскоро, най-твърдата част от тялото му остава жива . Животинските рога обаче по някаква причина са красиви. Освен остатък от славни кански времена и повод за ловджийско перчене, те придават естетика, ако бъдат в правилно съчетание. Питам чичо Митко, който е любител майстор ножар и от чиито ножове съм силно впечатлен, как се справя с миризмата на рога, ако той е пресен и решил да го направи на дръжка за нож. “Хвърлям го на един мравуняк един ден да преседи”. Мравките, като работници еколози, нахлуват в рога и за няколко часа изчистват всяка жива материя, която е останала и е причинител на миризмата. „По-добро чистене от това няма да намериш” – продължава той – „вари го, печи го...”.
Всяка марка си има табиет, начин, способ, с който тя да затвърди качеството си спрямо останалите на пазара. Димитър Христов не е професионален ножар, занаятът му е хоби и сигурно това е причината ножовете да стават толкова красиви, оригинални и качествени. Нито един от тях не е правен набързо, за да се спечелят пари от него, нито един от тях не е направен по задължение. В продължение на 30 години той овладява до съвършенство майсторлъка на правене на нож. . Познава всяка една негова реакция по време на процеса на изготвянето му. Като типичен творец той не повтаря, ако нещо се обърка докато прави нож, зарязва го, нито повтаря модела, нито повече се занимава с парчето стомана. Работата по направата е изцяло ръчна. Взема стоманата и очертава с молив моделът на острието си. След това го точи и оформя на шмиргел. Това е единствената работа, в която процесът включва и механика. Използва само хиксови стомани, няма доверие на цигани при закаляването на оформеното за острие парче. Според него този вид стомана не трябва да се закалява на огън, защото изисква точна термична обработка. Какви са пропорциите си остава негова фирмена тайна. Следва най-трудоемкият процес, точенето с пила и точното изпипване на острието. Ако е закален некачествено, докато изтънява върха на стоманата най-отгоре ще му се появи тънка кала, която се чупи. За инкрустирането и изработката на предпазителите предпочита да използва най-вече мед. За тези 30 години, откогато се занимава любителски със занаята, това се е превърнало в негов собствен подпис. Дръжката на най-новият му нож е от рог на муфлон. Извадих късмет да го видя преди да стане. Рогът бил изхвърлен в къща, чиито собственик е починал преди 50 години и се предполага, че тогава някъде и животното е намерило смъртта си. На вид беше старо, набито с пръст парче кост, което не виждах как ще стане привлекателно. Претворяването е друга запазена марка на самобитния майстор. Парчета метал, кости и рогове намират място в естетическите му виждания, за да заживеят нов живот, вече като произведения на изкуството. Дръжките на неговите творби са уникални. Всяка от тях е направена от естествени материали, а формата й идеално пасва на острието, за да се получи завършен нож, със свои си характер и чар. Те наистина говорят, ножовете, сега са украса, но това не означава, че са бутафорни. Отделните парчета във всеки един от тях са здраво скрепени, дръжките освен красиви, са и удобни. Едни стават за дране, други за колене, трети просто за рязане. И оттук идва двупосочен проблем, всеки от тях иска да бъде използван, направен е красив и заслужава да стои само като произведение на изкуството, но всеки от тях плаче да бъде използван. Да докаже себе си, да обяви удобността си и надменно да покаже колко перфектно остър е и колко качествена е неръждаемата му стомана. Дръжки от бук, акация, череша, след като изсъхнат придобиват приятен силно наситен цвят, а оформянето им си е чиста изява на дървопластика. Тръгвам си от Стара Загора със спомена за един мравуняк в един запустял парк и хвърлен върху него рог. Някакъв мистицизъм има в целия този ритуал, вид прераждане. Така, както индианските шамани, преди да станат знахари, биват убивани, изяждани, варени и печени от боговете, за да могат да се преродят със свръхестествени сили и да помагат за благото на социума. Тръгвам си без предубежденията за съвременното изискване за колене на прасе. Никога не бих убил животно, като малък пробвах с една риба и не можах да заспя спокойно месеци след това. Но има красота и истински чар в суровостта на ножа. В предизвикателството на лова, обусловено на база на взаимното уважение. Разбирам хората, които ловят риба, не разбирам тези, които тровят реката, за да съберат риба. Тръгвам си от Стара Загора със спомена за Димитър Христов, за чистота на изкуството му, както и за отношението към произведенията му, които са точени и излъсквани почти всеки ден. Видях толкова уважение към един предмет на бита, които аз приемам за даденост, че си заминах с идеята да постегна малко любимото си ножче, купено за десет лева от битака. Останка от наивен, сладък романтизъм се запечатва в съзнанието ми винаги когато се срещна с някой майстор, независимо какъв. Чувството заседява дълго в мен, сякаш съм имал честта да стана свидетел на написване на разказ на Йовков. Майсторът и неговите произведения, майсторът и начинът, по който той гледа техните ръбове и очертания. Майсторът - умираща единица. Занаятът му ще замине с него, защото не е приложим в 21 век. Когато знаеш, че след години няма да има кой да повтори униката, когато знаеш, че сега са десетки в цялата страна, тогава разбираш колко ценно е произведението му. Защото с всяка изминала минута, губим по един нож измайсторен с любов и силно естетическо чувство. Всяка секунда, докато пишем статии за самоуки майстори или ги възхваляваме в разказите си, тяхната художественост умира, за да остане само спомена, които носят произведенията им.