Наименование:
Мелник (на гръцки: Μελένικо). Предполага се, че името му идва от мел, мелове, което значи рохък насип от изровените брегове.
Статус:
Мелник е най-малкият град в България с население около 400 човека. Имал автономен статут и в него са се настанявали едни от най-видните български феодали – Добромир Хрез, севастократор Стрез, Алексий Слав и др. Именно при Алексий Слав градът е най-дълго с автономен статут.
Местоположение:
Мелник се намира в планински район в полите на Пирин планина. Град в Югоизточна България, намира се в Област Благоевград.
Основан:
Мелник става за първи път български град по време на управлението на хан Пресиан, който през 837 година присъединява към България земите до Бяло Море. Поради граничното си положение той често мени принадлежността си към отделните балкански държави. Почти през цялото време на османско робство на Балканския полуостров Мелник е с предимно гръцко население.
Описание:
Загърнат е от стръмни хълмове, като в момента инфраструктурата му позволява бърз достъп до него, но се намират доста основания да се смята, че Мелник е било затворено селище, чиято основна характеристика е била труднодостъпност.
Цялото градско пространство е изградено, съобразявайки се с природата на околната среда. В записките на Васил Кънчов от 1891 година четем, че всички сгради са се настанявали етажно по хълмовете, като сякаш са били издълбани в скалите и наредени едни под други. И до днес стоят още малки павирани пътеки, които са с ширина около два метра максимум. При археологически находки изследователите се натъкват на две бронзови камбани, които се датират от началото и втората половина на XIII век. Засега се смята, че те са най-старите в Европа. Причината да са най-старите според проф. Божидар Димитров, е че българите са ги заровили при идването на османските турци, а също така и че на Стария континент обичайна практика по време на войни е било претопяването на църковни камбани.