На 1 октомври е църковният празник на един от най-прочутите средновековни певци и композитори - Йоан Кукузел. Той е българин. Kанонизиран e от Българската православна църква. На този ден православните християни почитат и друг средновековен композитор - преподобния Роман Сладкопевец.

Средновековието е време, в което над Европа и целия познат свят властва културата на православна Византия. Именно византийците обаче прославят певческия гении на един средновековен българин, истински наследник на легендарния Орфей. Роден е през 1280 г. в град Драч, днешна Албания, но тогава земя, на която живеят предимно българи. Съвременниците му го наричат Ангелогласния и магистър на магистрите, което според византийската практика е висока почит. Йоан Кукузел е най-известният и пръв императорски певец във Византия. Неговото житие е написано в края на XIV век, а препис от него се съхранява в Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София. В него се казва, че той е “истински извор на музиката”.

Един ден пред вратите на манастира “Св. Атанасий” на Атон се появява млад българин-скитник, облечен във вълнена дреха да пее е изпратен в дворцовото певческо училище в Константинопол, при самия император. Красотата на песните му и силата на гласа запленяват целия царски двор. Принуден да промени народността си обаче за да остане любимец на императора, младият българин напуща “столицата на света” и се скрива на полуостров Атон. Там се представя за неук пастир. Поверено му е стадо, докато един ден той запява, а от една от пещерите излиза самотен постник, комуто тъжната Кукузелова песен разкрива невиждано чудо: “досущ като в митовете за родопския певец Орфей, Йоан Кукузел седял на голям отсечен дънер, а козите около него не пасели, а спокойно слушали ангелската му песен”. Императорът научава къде се крие българинът, но той отказва да се завърне в двореца. Остава на Атон и верен на народността си създава безсмъртните си произведения. Някои от тях напълно преобръщат средновековните музикални догми и поставят основата на музиката, създавана през идните столетия. По-важните са “Полиелей на българката”, посветено на майка му, “Антиксантари”, “Голямото исо”, “Херувимска песен”. Св. Йоан Кукузел е създател на нотно писмо, което носи неговото име – “Кукузелево”.

Изображението на светеца, в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, е преборило 5-те века османски културен геноцид, безбройните препятствия на времето и може да бъде видяно в библиотеката на Великата Атонска лавра. Цената, разбира се, е в евро. Създадената от него музика е определяна като по-лека, по-достъпна и с повече нюанси. Ценните му ръкописи се съхраняват в Истанбул, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж... Казват, че композициите му напомнят звън на български камбани, който лети от високите планини на Драч до скалистите брегове на Варна. Този звън, който отеквал под кръстокуполната златна църква “Света София” в Константинопол бива наречена “музиката на българите”. И днес, ако бъде чута, музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.