Първото бойно знаме в историята на България, което е наградено с медал за храброст е Самарското знаме. То е изработено от монахини от град Самара и е връчено на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война. Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора, когато преди градът да бъде освободен в близкото до него село Чадър Могила (мястото, от което Стефан Стамболов дава началото на Старозагорското въстание) десетки опълченци загиват, за да спасят знамето, което е било и една от основните цели на атаките.

Сега в чест на загиналите (колкото и клиширано да звучи, така си е) на мястото на боевете в Стара Загора е построен един от най-големите паметници в България. Намира се в квартал „Самара” и се вижда от почти всяко място на града. Построен е по случай 100 годишнината от Руско-турската война. Скулптурите са Крум Дамянов и Божидар Козарев, а архитекти Богомил Давидков и Благовест Вълков. Бетонната конструкция е висока точно 50 метра и наподобява развято знаме. Стъпалата към монумента са точно 100, а в самите му основи се намира костница. До знамето на вечна стража са поставени шестима български опълченци и един руски офицер, като те символизират шестте български дружини, които са участвали в боевете под руско ръководство. На гърба на монумента е изобразен Червен кръст, какъвто медал получава и самото знаме.