Една от най-ярките български изпълнителки, пресъздала в творчеството си магията на Родопа планина и успяла да спечели редица почитатели на българския фолклор е Надежда Хвойнева. Родопските песни са едни от най-трудните и емоционални песни и за да ги изпълниш е нужно не само талант, а и голямо сърце. Надежда Хвойнева го притежаваше.

Надали някой чул габа гайда, придружена от мощните гласове на родопчаните е останал безчувствен към това творчевство. Но когато чуеш един такъв талант , какъвто бе Надежда Хвойнева, човек който чувства песента с цялото си тяло , единственото, което можеш да направиш е да дедеш сърцето си на тази чудна планина Родопа и да се преклониш пред хората, които тя създава.

Надежда Хвойнева е родена на 19 ноември 1936 г. в родопското село Левочево, намиращо се в близост до гр.Смолян. За себе си и за семейството си тя казва: „Родена съм в село Левочево и съм стопроцентова родопчанка. Родът на Хвойневите е известен и от мъжката и от женскат а му страна. Всички пееха и се прекланяха пред песента.Тя беше пристан и за болката, и за драгото. Баща ми бе горски работник. Освен красивият глас, наследен по рождение, той имаше и шест красиви дъщери. Едва го дочаквах да се върне от работа за да напълни къщата с кехлибарения си глас. Мама също беше певица. Знаеше много съдържателни песни. Петгодишна започнах да пея. Без мен не минаваше попрелка. Слушах, разпитвах, запомнях. Така се зареждах от малка с песни”.

Пътят на певицата започва от читалищния хор в селото. С конкурс е приета в самодеен хор в Смолян, който става основа за бъдещия ансамбъл „Родопа”. През 1956 г., когато е само на 20 г., Надежда печели голямата награда на Окръжния фестивал на художествената самодейност в Пловдив, връчена ѝ лично от Филип Кутев. Две години стажува в певческата група „Наша песен“, в която се изявяват и Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Радка Кушлева. През 1958 г. постъпва в новосформирания Ансамбъл за народни песни на БНР. Дълги години тя е солистка на „Мистерията на българските гласове“ (награда „Грами“ за 1990 г.). Записва стотици песни от Родопите за БНР, снима филми за БНТ, издава много плочи и аудиокасети. Носителка е на званието заслужил артист и на Златна лира на Съюза на музикалните дейци в България. Изнася солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Записала е над 300 родопски народни песни за Българското национално радио и “Балкантон”. Последната й аудиокасета е “Родопска изповед” (1992 г.). Носител е на следните награди: I СФДМ, София; от Нови Сад, Египет, Братислава; орден на труда “Кирил и Методий”, I степен; сребърна лира от СМТБ; “Капитан Петко войвода”; “Златен паун” в Унгария; “Грами” с хор “Мистерия на бългългарските гласове”.

Родопските песни на Надежда изправят на крака милиони слушатели в Роял фестивал хол в Лондон, Кенеди център във Вашинктон, Линкълн център в Ню Йорк и в десетки градове на различни континенти. През 1994г. музикалната критика в САЩ я определя като най-големият талант на планетата, а през 2001г. посмъртно Американския биографичен институт я обявява за „Жена на годината” за нейния принос към световната култура.

Пътя на своята майка поема Еличка Кръстанова, дъщеря на Надежда Хвойнева. От 1990г.двете пеят заедно в “Мистерия на бългългарските гласове”. Когато запитват Надежда за любимите й песни, тя казва, че е трудно сред огърлица с диаманти да избереш най-хубавия „ и все пак има няколко песни, който крепят репертоара ми – „Рипни, Калинке”, „Излел е Делю Хайдутин”, „Стани ми, майчо, откачи мояна ситна байлама”, „Сичкине гори, джанъм”.Смятам хайдушките песни за недостижими. В тях родопчанина е вложил всичко, на което е способна душата му – дух, непреклонност, любов, омраза, жажда за свобода. Това са нашите драми, нашият исторически епос”. Надежда Хвойнева умира на 25 ноември 2000 г. в София. В нейна чест от няколко години в родното й село Левочево се провежда конкурс „С песните на Надежда Хвойнева“. Той е по време на традиционния събор на селото „Илинден” в края на месец юли.

За огромния талант на Надежда Хвойнева, смолянският автор Светозар Казанджиев пише книга, която озаглавява „Неповторимата“. Това е точната дума, която може да опише тази уникална личност, успяла чрез своето творчество да увековечи и популяризира родопската песен. Нейното голямо сценично излъчване и човешко обаяние завинаги ще останат в сърцата ни! ПОКЛОН!