Наричат я “най-мъжката певица”, “българската Елла Фицджералд”, “доайенът на сватбарската песен” и “черната перла на Тракия”. За 42 години на сцената, надарената с уникален глас и неизчерпаема творческа енергия, Недялка Керанова, достига такива висоти на певческото майсторство, които дори днес, 12 години след смъртта й, остават ненадминати.

Родена е в село Татарево, Хасковско, на 24 април 1941 година в семейството на Тодор Керанов – един от най-почитаните сватбарски музиканти у нас в средата на миналия век.Първото си отличие получава на 13 години по време на фестивал на художествената самодейност в Хасково. Оттогава започва продължилите десетилетия пътувания из България, в които пее по сватби и тържества заедно с Магда Пушкарова, Борис Карлов, Мустафа Салиев, Рамадан Лолов и други музиканти. Сватбените маратони извайват гласа й, който постепенно от мецосопранов достига до дълбините на контраалт. Недялка Керанова пее не само “с уста”, а с гърло, с диафрагма и цялото тяло. Една от тайните на този уникален глас е пренасянето на подходи от свиренето в пеенето. Специалистите твърдят, че зрелият глас на Недялка Керанова звучи ту като кавал, ту като гъдулка и цигулка, ту като кларинет, и дори като цял оркестър.

През 1956 година Асен Диамандиев я открива за голяма сцена, като я кани за солистка на новосъздадения Пловдивски фолклорен ансамбъл. Три години по-късно получава покана и от легендарния композитор Филип Кутев да се присъедини към Държавния ансамбъл в София. През 1969 година, известната вече певицата от Татарево решава да се завърне в Пловдив – там където се чувства най-добре. Работи с почти всички инструментални групи в Тракия – Леновската, Конушенската и много други.

Зад гърба си Недялка Керанова има златни медали от музикални фестивали в Румъния, Австрия, Югославия и България. Истинската слава на певицата обаче е свързана с възторжените слушателски отзиви и щедрите сватбарски признания. Съвременниците й я обявяват за “некоронованита царица на сватбарската музика”, а дори днес фолк певиците с образование я ценят и копират.

В интервю за БНР Недялка Симеонова казва: “Песента трябва да се изработи... Песента зрее! Обичам тракийското пеене, защото е широко, с пълно гърло, със сърце... Един народне певец не може да се научи да пее. Той се ражда певец”.

Великолепния си глас Недялка Керанова запазва до края на живота. След пеене по време на дългите тракийски сватби обаче тялото й се разболява. Царицата на българската народната музика умира на 22 юни 1996 година в Пловдив, когато едва е навършила 55 години. Смъртта й слага край на истинска революция в сватбарското народното пеене в България, което без нея поема по нов, “комерсиален” път.