16 Dec 07  |  Етнотуризъм

      Съвременният човек и неговата почивка! Това е философски въпрос за всяко lifestyle списание в последните няколко години. Съвременният човек и местата, които ще го задоволят. Местата, на които ще получи вечеря по френски, масаж по тайландски и изтрезняване по български. Няма вече Балкантурист, който да реди хората по опашки за бунгало в Созопол. Няма вече връзки в станциите на БТА, които да те пратят на ски в Пампорово. Съвременният човек е претенциозен, обича да бъде посрещнат на входа от пиколо с поглед лъстив, да си има спортен аниматор, по възможност мургава мацка със стегнати бедра, и да го карат да се чувства важен като Доналд Тръмп. Месец декември е месец на почивка, и не само за съвременния човек. Месец за почивка е от хилядолетия насам. Наближава Коледа, следва Нова година и всички хора са пръскали пари и са си почивали, по-скоро, работили са някак си почивно през този период.
В едно поробено земеделско общество цялата зима е времето на почивката. Зимата е времето за правене на деца, за пиене на вино и ядене на експлоатираните двойно и тройно консервирани храни. Декември, за това същото общество, което пропуснахме да кажем, че е българско, е месец с особен заряд. Най-големите празници за същите тези хора, освен личните и семейните, са Коледа, Великден, Гергьовден и Димитровден. Коледата няма зад себе си „ден”, не се казва Богорождественден, точно за това Коледа е Дъ Дей. Тя е Денят на всички дни, за нея се коли голямото и добре угоено прасе, за Великден заек и кокошка, за Гергьовден агне, за Димитровден каквото дойде. Коледа си заслужава най-голямото и вкусно животно от изброените. Какво представлява Коледа сега и как е била разбирана от хората едно време? Годините на робство, на Възраждане, след Освобождението, на комунизъм и сегашните ни съвременни модерни европейски времена носят съвсем различна украса и начин на празнуване.
На Коледа се ражда Христос, той не е патрон на нищо, той не покровителства едни или други, той е Бог, и е разгърнал ръцете си за всички. Понеже Христос е кръстен доста по-късно на река Йордан, хората възприемат времето от Коледа до Йордановден (шести декември) за мръсно време, когато земята все още не е кръстена. Така за цели 12 дена домакините нямат право нито да перат, нито да плетат, нито да вършат каквато и да е работа. Никой не излиза след като се стъмни докато траят мръсните дни. Пази Боже, ако в този интервал от време се роди дете. Стигало се до там, че да го мислят за демонче и попа да откаже да го кръсти. В това време няма сватби, а караконджоли бродят по улиците, за да пакостят. Урочасването става по-лесно от всякога. Не спазваш ли правилата в това време, можеш да си прецакаш берекета за цял живот и на теб, и на децата ти.
Вечерта на 24 декември е кулминационна, на 25 декември следват по-скоро довършителни празнични практики, защото като цяло всичко не може да се събере в рамките на един обреден ден. За традиционния човек много важен елемент е дървото, което славно ще бъде наречено бъдник и трябва само то да гори цяла вечер в печката. Преди да се отреже от градината или гората му се четат молитви, бива избирано за бъдник много по-рано и е заплюто точно за тази дата. През деня домакинята трябва да облече чисти празнични дрехи и да се заеме с приготвянето на храната. С бяло брашно се приготвя бъднивечерската питка. В някои семейства просфорите са с изпъкнал кръст, който оставя своя отпечатък и върху питката. Задължително е на 24 декември храната да е постна. Боб, туршия, чесън, лук, сушени плодове са сред задължителните. Освен това, бройката на отделните ястия трябва да е нечетна. Нечетните числа са сакрални, а за предпочитани са седем, девет и 11. След приготвянето на вечерята цялото семейство сяда около трапезата. Тук е важно да се отбележи, че не сяда на масата, защото този атрибут навлиза много по-късно в бита на българите. Обикновено се постила слама и върху нея се слагат рогозки или домашни черги. Главата на семейството разчупва питата, а най-старият човек трябва да прекади вечерята и всички помещения в кухнята. Включително и тези за животните. Ако няма тамян, може и само с въглен.
Един път седнали да ядат, никой член няма право да става. Ако се наложи все пак, това трябва да бъде само бащата или главата на семейството. Като трябва да ходи приведен, за да са приведени житата и реколтата. Децата трябва да се въргалят по същата тази слама, като смисълът на този обред е подобен с този на ставането на бащата. Няма баница с късмети, тя е доста по-късен градски елемент, след Освобождението. Вместо това момичетата по Коледа и Нова година са гадаели, най-вече за бъдещия си съпруг. Гадаело се е за здраве като са разчупвани орехи и се е гледало изгнили ли са те, ели не са. Запалвало се е също така конопено въже, и по него се е съдило за продължителността на живота на отделните членове. Трапезата е задължително да престои цяла вечер, защото се вярва, че след като всички се легнат уморената Света родилка минава да си да си хапне от всеки дом. Дори й се заделя парче от питата.
На следващия ден трохите и останалата храна се оставят на животните, не бива да се хвърлят, а заради берекета дори е задължително животните да бъдат нахранени с вчерашната храна. Следват изпълненията на коледарите, естествено. Коледарщината е еквивалент на маскираните игри по време на тези празници в Западния свят. Между двете няма нищо общо по замисъл, цел и изпълнение, но коледарстването е било нашият празничен маскиран бал, който е заливал с алкохол всичко младо и мъжко в дадено село. На сутринта минават млади коледарчета и обират, подобно на Хелуин, съседите си по улиците. На тях са им били давани питки или различни вкусотии, които те са кичили по пръчките си. Пеенето е за берекет, но по стара българска традиция, нищо не може да се прави за берекет, ако няма алкохол. Поливането с алкохолни изпарения, якото наквасване, това е цярът на българина, така той постига берекета, забравяйки за големите данъци и скапания кадия, който лятоска пак ще го обере.
Ако отворите учебник по етнология, ще прочетете, че коледарите си имат своя йерархия и организация. Те се събирали при предварително уговорен лидер, като си припомняли песните и разграфявали маршрута. Традицията повелява участниците да са ергени. Могат да се включат и мъже, които миналата година са се оженели.
Това, което бе представено тук, представлява съвсем лек очерк, за това как хората от оно време са виждали и разбирали един от най-големите християнски празници. Разликата между съвременният и традиционният човек е повече от голяма. Коледата е празник на общността, която се надява, че в този свят ден ще измоли висшите сили за благоденствие. Коледа за съвременния човек е личен празник, в който той получава почивка от непрекъсната работа и извършва някакви практики, които са останали в него единствено като наследство от народното християнство на баба му и дядо му. При едните имаме задължение, което може да ощастливи тежкия живот, при другите имаме облекчение, което разтоварва от забързания живот.
Кой празнува по-правилно, вие преценете.