14 May 08  |  Екотуризъм

      Народното му име е кръстат орел и е една от най-големите български птици. Размахът на крилата му достига до 2 метра. Оперението на възрастните е тъмнокафяво, а главата е белезникаво-жълта и отдалеч изглежда бяла. Затова в някои райони на България го наричат белоглав орел. Младите са жълто-кафяви, като с увеличаване броя на годините им постепенно придобиват оперението на възрастните. В миналото хората са го смятали за свещена птица. Вярвали са, че прогонва буреносните облаци и пази нивите от градушки. Никой не го е преследвал и той е бил една от най- често срещаните грабливи птици по нашите земи.

Днес Царският орел (Aquila heliaca) е застрашен от изчезване в глобален мащаб . Включен е в Световния Червен списък на IUCN. В България досега са открити само 16 гнезда. Предполага се, че общият брой на двойките е около 25. Повечето от тях са в Сакар, Странджа, Източните Родопи. Двойката е силно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовищата са заемани от царския орел в продължение на векове. Гнездото се строи от двете птици и е разположено на дървета на височина от 7 до 26 м от земята. Дърветата върху които гнездят двойките са разположени в покрайнини на гори, обикновено в съседство с горски пасища и поляни. Предпочитаното дърво е тополата , но гнезда са установени и върху дъб и бор .

Царският орел е моногамен. В края на март и началото на април женската снася обикновено 2 яйца. Мътят и двете птици, като мътенето започва веднага след снасянето на първото яйце. Инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото в края на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят.

Макар в България и Източна Европа царският орел да се храни предимно с лалугери, той не е специализиран хищник и в някои части на ареала му лалугерът не е основна жертва. Царският орел ловува по открити терени - пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от предпочитана наблюдателна точка (сухо дърво, сух клон, едър камък, ниска скала и др.).При забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им.

Лалугерът е важна част от хранителния спектър на Царския орел в Централна и Югоизточна Европа. Макар че орлите могат да превключват и на други жертви, липсата на плячка е причина за нисък гнездови успех. В последните десетина години сериозна заплаха е и масовото изсичане на тополите. В България гнездата на царските орли са основно на тополи, тъй като те обикновено са единствените високи дървета, оцелели в ниските части на страната. От 16 известни гнезда, 13 са на тополи. Засиленото търсене на тополова дървесина за износ предизвика широко мащабна както законна така и незаконна сеч.

Днес всички видове грабливи птици са защитени от закона. За много от тях обаче е късно. Някои, като брадатия лешояд, вече са изчезнали напълно от фауната на България. Други, като царският орел и ловният сокол, са на границата на изчезването. Все още обаче бракониерите вдигат пушки срещу грабливите птици, за да ги превърнат в грозни препарати, или просто за да изпробват точността си. Модата да се излагат ловни трофей в гостни и заведения взема най-много жертви. Наистина е жалко и проява на много лош вкус птиците, символ на величие и почитани от нашите деди, да се превръщат в закачени по стените чучела.