13 Oct 07  |  Общество

      „Голямото пестене”, по този начин списание Business Week категоризира бъдещето. Филми от сорта на „Барака” започнаха да стават все по-популярни. Те ни дават кадрова представа за минало и настояще, а бъдещето само се ражда в главата ви. Като хуманитарист, от подобни продукции аз разбирам само колко са безсилни науки като социология, етнология, антропология и културология да се справят с категоризация на обществените явления и феномени през 21 век. Разбирам долколко е нужно създването на универсална наука, която освен гореспоменатите дисциплини трябва да включва и математика, информатика, физика, ботаника и още много, за да се направи пълно качествено съвременно изследване. Като човек обаче в съзнанието ми остават съвсем различни мисли. Голямата опозиция, буквалното натякване, че ние хората сме най-големите вредители на палнетата. Стремежът към ядене и опустошаване заради един егоистичен интерес. Тези филми са антипод на ренесансовата идеология. В тях на първо място се вижда колко малък е човек със своите си мисли и ангажименти и колко огромен и разрушителен е околоният свят. Нищожествотото на собственото ни съществуване се запечатва в главата ни, докато гледаме хиляди, като хлебарки, японци в токйско метро. И всичко това се случва на фона на това, което убиваме.
    Всяко едно списание в последните месеци е пуснало материал за проблема с глобалното затопляне, за изчерпването на ресурсите и унищожаването на природата. Идва нова глобална субкултура, която според нас ще бележи началото на 21 век и тя е културата на незатаваряне на очите. Става ясно за всеки цивилизован човек със среден коефицент на интелигентност, че е време да се спрем. Обвиняват Ал Гор, че лекциите, които чете за глобалното затопляне са породени от факта, че има сериозни дялове в компании за високи технологии, които разработват алтернативи за добив на енергия. Ясно на всички е, че „Неудобната истина” не беше заснет с цел печелене на слава преди президентски избори. Каквато и да е целта на акцията, истината е, че именно този филм предизвика международен фурор. Според редица световни екологични организации след пускането му по кината интересът на обикновения човек към проблема се е увеличил почти двойно. А нещата наистина загрубяват и не само заради пресъхването на езерото Чад и опасността Амстердам да потъне заради топящите се ледници в Исландия. Вече над десет години се повтаря колко големи екологични щети може да предизвика една незагасена крушка. Все пак това не е влязло дотолкова в съзнанието на средностатистическия човек, че незагасената лампа да се превърне в по-различен проблем от сметката за тока. Щом това не помага, нека тогава да започнем да говорим с цифри. През цялото си съществуване хората са като бактерии спрямо земята. Но чисто човешка и то българска максима важи за взаимоотношенията ни с нея – Няма безплатен обяд. Колко космополитен, мъдър и предсказателен се е оказал българският народ. Дойде времето когато всичко си идва на мястото. Геолозите заявяват, че резервите на планетата на олово ще стигнат най-много за още 18 години, на калаят му трябват 20, а на медта около 25 години. Още 25 години медно-бронзова епоха и трябва да преминаваме към следващата двайсетопетолетка. Нека да изпълним плана качествено. На желязната руда й оставали около 64 години. Можем да се надяваме, че дотогова Перник, Мадан, Самоков и Панагюрище ще си измислят нов поминък .     Все пак списанието ни се казва bTOURISM.com и сигурно се чудите защо ви занимаваме с екологичните проблеми на планетата. На първо място, държавата ни все пак е на тази планета. На второ място, тук терминът туризъм звучи малко по-мръсно. Имаме си категория екотуризъм и в нея смятаме да ви занимаваме с преходи в планината, които повече могат да ви докоснат до чиста природа. Но за да нямаме ясно обособени граници на този под вид, са виновни дестеки хора в България, които години наред се подписваха под идеята туризъм. Голямата масовост, която получи актуалност в цялата страна дойде с Иракли. Концерти, палаткови лагери, крещене под прозорци на министри. Всичко това отвори и българите към световния проблем с природата. Ако сме изоставали спрямо хипи или пънк културата, тук почти влязохме в крак с новото глобално културно явление. За щастие се получи. Магнетизмът на Странджа се оказа по-силен от красотата на Иракли. Планината диша и ти налива от уникалната си енергия, а предполагам затова и еколозите бяха толкова твърди. Няколко безумни изпълнения на полицията срещу блогъри допринесоха за щастливия край със статута на Странджа. Вълната вече тръгна и набира скорост, като в нея се включват, дори и с пристрастие, и медиите. Списание „Едно” даваше съвет на читателите си да обявят бойкот на Царево заради финансовите искания на тамошния кмет. Сега идва ред на Супер паничище. Огромен комплекс ще радва с лифтове, пътища и хижи англичани дошли да щракнат с дигититалното си апаратче седемте рилски езера. Според нас и мрежа трябва да им сложат в последствие, на езерата, че да се постигне атмосфера ала зоопарк. Без това Рила от природен парк ще стане туристически комплекс. Никой няма да подмине и Пирин с уникалните ледници, сигурни сме в това. Такива абсурди, особено по Черноморието, направиха така че в България туризъм да звучи мръсно. Защото в Алпите всичко е съобразено, а тук багерите напомнят на съветски танкове. Защото туризъм със сигурност значи окулторяване на дадено пространство, пригаждането му към човешки потребности и изисквания, но все пак има места, в които е редно човек да се пригоди към природата и да се сътобразява в нея.
    Заради безсилието си да напълним с нещо качествено категорията ни екотуризъм, до декемврийските празници bTOURISM.com ще се опита да ви запознае с всички природни паркове в Бълагрия, с всички резервати. Ще получите информация къде какви проекти има и какво влияние те ще окажат на биоравновесието в дадена среда. Ще ви представим експертни мнения на еколози за проекти като Паничище в Рила и последствията от това, както и мнения и идеи за развитие на екотуризма изцяло в хармония с околната среда. Искаме с това наше списание да върнем терминът „туризъм” в първоначалното сладко значение, какъвто е бил по времето на Алеко Константинов. Като пътешествия и опознаване. А за екопроекта ни, с който смятаме да ви занимаваме през октомври и ноември, надяваме се и вие да се включите с идеи, мнения и материали.

    Очакваме ви на [email protected] или на [email protected].