05 Oct 07  |  Етнотуризъм

      В очите на подрастващите ислямът вече не е култура, не е религия. Той символизира политика, чиято основна характеристика е екстремизъм. Масово в представата на нечетящия човек мюсюлманите са хора загърнати от собствената си варварщина, които горяха с киселина и биеха редовно жена си Мосад*. Калашникът е техен постоянен атрибут, а видим ли сега брадат човек по улиците трябва силно да алармираме цялата общественост за евентуална опасност. В Щатите вече учат децата си да се пазят от мургави хора, които произнасят по-странно “х”, така както ги учат да не се качват в коли на непознати. Във всичко това има голяма доза истина, но не ни дава основания да отричаме голямата арабска и ислямска култура, която в много отношения превъзхожда тази на Европа. Мистици, монофизити, дервиши, поети като Руми са малкото, които ни убеждават в това. Земите на България раждат един от най-големите представители ислямисти в областта на науката и философията – шейх Беддредин. Той създава социално философско течение, което се развива най-вече в Лудогорието и среща съмишленици от всякакъв вид религии, етноси и култури.
    Много бързо бейликът на Осман, който е бил част от Селджукската империя, стъпва на огромна територия в Европа и Азия. Територия, в която от хилядолетия се развива най-силната на Стария континент цивилизация. Така наследниците на Осман събират в границите си етнически, религиозни и културни течения, които са стигали до своите апогеи, които са изградили цяла система на Балканите и за които силната централизирана държавност не е нещо чуждо. От всички тези политически промени и смяната на културни реалности населението изпитва нещо като шок. Бързо нагаждане към новото статукво, напълно непознато досега, и запознаване с различния, който и по бит и по маниери е много повече от чужд. Представете си, че сте емигрант в тотално различна среда и първите ви стъпки са плашливи, опознавателни и целят свикването ви с чуждото. В такава обстановка се ражда шейх Беддредин. Син е на баща мюсюлманин и майка българка християнка. Баща му Исраил превзема селището крепост Симавна, което се намира в триъгълника между Ямбол, Стара Загора и Казанлък. Още от малък той расте в дух, който толерира свободата и образованието. Майка му не е типична жена на мохамеданин, а в семейството му цари равенство и уважение. Началното си образование Беддредин получава от баща си и то се състои най-вече в научаване на Корана. По това време населението по българските земи е силно образовано и развито спрямо останалия средновековен свят. Богомилите са се разпрострели философското си религиозно течение до земите на Италия и Франция на запад. Хората са научени да се съмняват и да осмислят това, което получават като даденост. Беддредин израства с тези съмнения породени от развитието на мисълта. Много скоро баща му не може да му даде вече нужната доза образование и той заминава за Одрин, който става столица на османската държава. Там учи при най-видният тогава при османците Хафъз Халил, но много скоро стига и тук върха на образованието, което може да получи. Научава Корана наизуст и самият той е обявен също за хафъз. След това започва дълго пътуване, което е свързано най-вече с наука и вечен стремеж за нови знания, и не точно нови знания, а начин на мислене. В Бурса учи при Махмуд Ефенди, а след това се отправя към Кония в Анадола, която е била нещо като образователен и философски център на Османската империя. После следва кратка спирка в Йерусалим и прочутата школа Акса. След това в Кайро, а шейх Беддредин вече се превръща в утвърден ум, който влиза в диспути с най-големите учени по това време в ислямския свят. Започва да изгражда собствено мнение, което излага с доказателства на базата на това, което знае. В центъра на идеите му седи един протокомунизъм. Неправдата, с която постоянно се сблъсква, го кара да мисли в насока политическа и социална реалност. Критиката към догмите е главна негова идея, като дори стига до краен атеизъм спрямо останалите мюсюлмани, след като отрича задгробния живот. В списъка му с диспути има един такъв, в който е участвал и самият Тимурленг, великият водач на монголите, който успява да порази османските турци.
    Дълбокото изучаване на Келяма (философско обяснение на исляма и противоречията в Корана) го подтиква най-вече към съмнението. Основният въпрос в течението на Беддредин е – измамен ли е този свят? Заради интелекта си стига до върховно уважение, става учител на бъдещите султани в Кайро, получава редица дарове и охолен живот. В Кайро, след всички тези благополучия, съмненията отново го връхлитат и става отшелник.
    На сметката на шейх Беддредин има две въстания. Те са с чисто политически и имат за цел установяването на автономни области, в които да възцари неговата идеология и да се установи социален ред и равноправие. Той дори много се доближава до идеята за създаване на политическа структура по подобие на първите християнски общини. Едното въстание избухва в Анадола. Той е негов идеолог, но по това време е заточен в Никея и не взема пряко участие. Другото въстание, малко след това на Константин и Фружин, е в Лудогорието, на което той самият водач. Завършва с неуспех, потушено е с цената на много кръвопролития, а шейх Беддредин е заловен и изпратен на съд. В началото на делото срещу него е повдигнато обвинение в атеизъм и съдилищата са се мъчели да го осъдят по законите на Шериата. Но по време на възникналите диспути се оказва, че това е невъзможно. Шейхът е осъден на смърт чрез обесване, но без да се отнема имуществото му.
    Идеите му за социалната неправда намират голяма почва сред българското население. Той може да се похвали с привърженици представители на всякакви религии и етноси, които възприемат философията му като обновление на вече съществуващи по тези земи течения. За кратко време последователите на Беддредин са били мразени и гонени, от османската власт, както шиитите и са били смятани за не по-малко опасни. Но идеите му замират най-вече заради масовата необразованост, която настъпва по земите ни векове наред. Въпреки това вече 11 години се организира ежегоден поход в Лудогорието от ентусиасти, които изминават пътя на шейх Беддредин. Той започва в последния понеделник на октомври, а отправна точка е Силистра. Минава се през селищата Дулово, Окорш, Исперих и Разград. Навсякъде участниците организират викторини, конференции и конкурси свързани с живота и идеите на шейха. А на много места те са посрещани много повече от колоритно от местното население.
    Идеята за подобно начинание гравитира около стремежа на последователите му да запознаят общността с живота и творчеството на Беддредин и да премахнат народопсихологичните граници между хората, които са изтъкани от предразсъдъци. Защото философията на учения е пропита от хуманизъм, а в нея се вижда началото на разбирания, които са характерни за много по-късни векове в Европа.





*Мосад – име на жена от арабския свят, по чиито спомени е написана едноименна книга, разказваща за жестокостите над жените там.

Фотографии - ludogorie.hit.bg