24 Sep 07  |  Планински туризъм

      Винаги съм смятал, че е глупаво туристически обекти да се рамкират с бройка – 100 национални туристически обекта, например. Че даже и книжка за печати си има, за да може да се похвалите пред приятели колко много сте видели и колко много сте обиколили. Още по-глупава беше класацията за Новите седем чудеса на света. Авторите на подобни категоризации се спират главно на два фактора – пищност и брой посещения. Разбира се, те биха отговорили, че са взели предвид и уникалност и т.н. Но в голяма част от случаите уникалността и броя посещения се припокриват. Може би факторът значение е леко пренебрегнат, защото ако участваше и той, туристическите обекти на Българския туристически съюз щяха да бъдат не по-малко от 1000. Седемте рилски езера също попадат в категоризация, но тя е наложена от природата и там няма как да спорим. Освен ако не решим като акад. Сендов да включим и нулата като число. Тогава ще станат – Шестте рилски езера, но природата не се вълнува от подобни философски въпроси.
    Краят на септември до средата на октомври ни дават последна възможност за планинска слънчева разходка. За най-добро време за посещение на Седемте рилски езера много планинари казват, че е август месец. Ние няма да спорим с никой, особено с много повече опит от нас, но като хора смятаме, че септември не отстъпва. Август месец слънцето е много силно, а качиш ли се над 2000 метра ти трябват уникални мазила с трицифрени фактори. Иначе ще разберете как се чувства яйцето от сутрешния ви омлет. Освен това природата безспорно рисува най-добрите си картини през пролетта и есента. Цветовете на смъртта в природата са красиви, огнено наситени и се съобразяват един с друг, за да се превърнат в нещо като наметало на цялата планина. Тя е толкова величествена и съвършено красива преди да заспи зимния си сън, че чак ни учи, че човек трябва да умира с усмивка. Така както са го правили траките. Червено, светложълто, тъмножълто, кафяво и оставащо вечнозелено са цветовете на есента. Ярки, но по-скоро дълбоки, сякаш говорят за мъдрост. В тези картини човек може да намери много повече поетичност отколкото при Яворов дори. Пролетта също радва с щекотливото си събуждане, но през есента я няма пролетната умора. Няма я умората от повторното циклично раждане и тепърва следващото израстване. Есента е спокойствие, почивка от почивката, тишина. Препоръчваме ви именно този сезон за планински и селски туризъм. Нахлуващият все по-студен въздух отваря клапите на дробовете ви, а със сигурност няма по-сладка за съзнанието миризма от тази на планински полъх примесен със запалена шума или димящи комини наоколо. Тук трябва да ви пишем за Седемте рилски езера. За тяхната уникалност, за скалните масиви, за формите и имената им. За съжаление ще го направим, от чисто практична гледна точка, но водещото при нас ще остане емоцията.     Езерата са с ледников произход. Намират се в Дамгския дял на Северозападна Рила, а височината на която са разположени е между 2100 и 2500 метра. Те са като братя свързани помежду си с малки поточета, а при преминаването на поточетата са се образували водоскоци и водопади. В момента на височина над 2000 метра е студено. Ако решите да заминете в посока Рилските езера, цвички и гуминетки няма да ви свършат работа. Като със сигурност ще можете да си чупите пръстите на краката след няколкочасово ходене. На най-голяма надморска височина е езерото Сълзата. Всички знаем, че те са кръстени според формата и специфични особености на езерото. Както винаги когато се спомене “Малкият принц” все ще се намери някой да заяви – тази книга става и за възрастни – така и почти винаги, когато се разглеждат снимки на езерата, някой ще каже името на това, което е показано – това е Бъбрека! – заявява той, леко екзалтиран. За да сме тотално клиширани, ще кажем, че е кръстено Сълзата заради уникалната си кристална вода и външната си форма. Колко е трудно да се сети човек. След това по ред на височина отдолу-нагоре са разположени Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро. Долното езеро дава началото на река Джерман. Рибното езеро е братчето инфантилче, защото е и най-плиткото. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България, а Бъбрека има най-стръмни брегове от цялата група. Близнака е най-големият по площ, а Трилистника, за да не бъде клиширан като останалите е в тотално неправилна форма. Всеки от тях седмината е своенравен и се показва като отделна индивидуалност. Въпреки това са свързани помежду си и не могат да избягат от роднинската си връзка.
До тях се намира и известната хижа Седемте рилски езера. Тя е с капацитет близо 100 души, с нелегалните, и в много отношения ще ви остави пред сървайвър емоция. Няма баня, клозетът е отвън, печки на дърва и голяма камина. Оставането там е повече от сладко, а причините да го направите не са една и две.
    Седем е сакрално число и едва ли заради уникалните скални форми Петър Дънов започва съборите на своите последователи именно там. Септемврийската светлина дава перфектна мека светлина за любителите на фотографията. А за да ви накараме да заминете натам точно през есента, само ще ви кажем – погледнете към която и да е планина към седем-осем сутринта. Това ще ви даде отговор на всички въпроси.