18 Sep 07  |  Събития

      Днес София имаше късмет, защото времето беше прекрасно. Циганското лято огря Западна България и даде най-доброто от себе си точно на празника на града. Когато в едно селище се случва нещо (разбирай – има празник), то то изглежда по различен начин. Хора изпълват централните улици и почти навсякъде се среща сладката останка от комунизма, в която празник без фолклорни състави по площадите не е празник. Емоцията, породена от масовостта на някакво събитие, завладява местните хора и се изписва по лицата им. Всичко това поражда неосезаемо напрежение в душата на всеки гост, който дори и с кожата си очаква нещо. Не знае какво, но го очаква – грандиозно, цветно, шумно, като на фестивал във Флоренция. Децата набързо преминават по няколко крачки бегом и задъхани се запътват нанякъде, необяснимо къде, подведени от шума, който се чува в края на улицата или от тълпата, която се движи в определена посока. Но не и в София. Тази година Бойко Борисов на 17 септември със сигурност мислеше повече за предизборната си кампания, отколкото да предостави на гражданите на столицата алтернатива за празнично изкарване на деня. За София денят посветен в нейна чест на означава нищо. Балоните на главната снимка не са извадени по случай празника. Чичката до НДК всеки ден е там, за да подлъже някое хлапе с усмихнато жълто пиле. Пазари се за цената, но не защото има празнична промоция, а защото рядко продава и направиш ли кофти физиономия като ти каже шест лева, сваля до три. Нямаше представа, че днес има празник, а кажеш ли му Вяра, Надежда, Любов, асоциацията му е свързана с три руси благоевградски мацки от телевизията. Не разбирам от политика и няма да агитирам да гласувате за еди кой си и еди кой си, но като гражданин в най-големия град в България се дразнех от факта, че цяла година коледната украса виси по централните улици. Точно като вечно сухо октомврийско дърво се провисваше над задръстените улици, без да се запали и една нейна лампичка. Днес се зарадвах, че все още е там, над Витошка и Патриарха. Аджеба, забравили са даже един плакат да лепнат, един билборд или каквото и да е било, поне коледните светлини да спасят положението, че и ние да се почувстваме като в западен град. Но те, забравени, отново си останаха тъмни, като в обикновена тъмна софийска нощ, в която няма нищо.
    За празничен елемент управниците счетоха изложбата на Моста на влюбените до НДК “Земята отвисоко”. Браво, имаме си атрактивна изложба на открито. Не е посветена на София, но пак е нещо. Пред самия Дворец на културата, един от най-големите на Балканите и Източна Европа, пак нямаше нищо. Освен разбира се задължителната реклама на водка отстрани. Какво по-привлекателно място за реклама на кофти алкохол, ако не палатът на културата в България. Мястото, от което гледаме преки включвания откогато се помним. Празничната емоция, за която вече споменахме и която се среща винаги в малките градове, днес я нямаше. Задръстванията бяха от Семинарията до Горублянското ханче, а по-големият брой гора се дължеше на хубавото септемврийско време. От общината представиха програма за светлия ден, а Станислав Стратиев би казал, че тя беше изключително богата в културно и музикално отношение. Тук следват аплодисментите. Кулминацията на това мероприятие беше отредена да се случи пред една от най-красивите сгради на столицата – Народния театър. Награждаване за особени заслуги в сферата на културата. Естествено БНТ предаваха пряко, само че без аплодисменти. Понеже публиката трябва да се загрее малко, дългокраки мадами изнесоха модно ревю, като излизаха от централния вход на театъра. Всичко беше безплатно и столичани с радост се спираха да погледат нови модни колекции, но за съжаление нямаме представа на какви дизайнери. После оркестър от над 30 музиканти продължаваше да подгрява публиката. След това дойде ред на награждаването на особено заслужилите и публиката си отиде. На съседната улица задръстването точно отшумяваше, а контрольори правеха модно ревю в трамваите, показвайки нова колекция сини жилетки. Столична компания “Градски транспорт” празници не признава. Друг важен елемент от програма беше рок маратонът в Южния парк “Градът и аз”. Той стартира за първи път преди четири години, като негов родоначалник е покойният Кембъла. Музиката беше добра, но до там. “Банда скинове проклети...” успяха да организират три боя за половин час. Това беше и най-интересното. Когато Левски и ЦСКА правят грозен футбол, феновете се бият, за да задържат зрителите пред екрана. Когато празникът ти за нищо не струва, метали и скинари се бият, за да не се разкарваш напразно. Останалата част от празничната програмата е свързана с даване на пари или поне задължително разполагане на покани, затова тя е насочена към по-тесен кръг от хора, за което ние, които излязохме да празнуваме, сме обидени. Освен културни дейци Борисов награди и спортни такива, Каунт Бейсик свиреха в НДК, малко реч на Моста на влюбените и София подмина празника си. Имаше малко повече улични музиканти и няколко мима. От утре градът ще се събуди доволен, че и това неприятно задължение е вече в историята на тази календарна година и ще започне отново да си бъде забързана трудова София. Тук концерти и изложби има по всяко време, а заслужилите и незаслужилите артисти можеха да почеткат егото си и на 24 май например. Но когато нямаш какво и това спасява положението.
    Ако прочетете книгата на Георги Георгиев “София и софиянци” ще видите, че случилото се тази година на 17 септември не е нещо учудващо. Още след Освобождението столичани се стремят да скъсат с всичко, което напомня за миналото на поробената родина. Освен разбира се, когато това минало не е представено като модерна иновация на определени интелектуалци. Ако за София организирането на събития, които си приличат с тези в Кюстендил, сега е обидно, то такова е откогато градът е със статут на столица. Тук нещата трябва да изглеждат по-модерно и всичко, което се среща в не-столицата, трябва да бъде пренебрегнато. Само че нещата не изглеждаха никак. Тях ги нямаше, а работници продължаваха да си правят новите станции на метрото и да сменят жълти павета наляво-надясно. Никой чужденец не разбра, че София има празник и ако не беше хубавото време, тягостността по улиците щеше да е на сто процента. Избирайте, който си искате кмет, посланието – За европейски град – е особено важно. Но тази година със сигурност природата беше на страната на сегашните управници.