15 Sep 07  |  Зимен туризъм

      Липсата на циганско септемврийско лято и покриването на планинските върхове със сняг породи редица въпроси. Много от хотелите на морето пуснаха в действие известните си ол инклузив оферти за септември, но температурите им изиграха лоша шега и колкото и ниски да бяха цените съзнанието ни постепенно започна да се насочва към нагласа за зимна планинска почивка. Лято или зима? А понеже планината е предпочитана и доста сладка дестинация дори и през август, bTOURISM.com препоръчва чистия въздух и вечната борова зеленина на планинските ни курорти. Вярно, няма сняг за ски, но няма и хиляди германци и руснаци, които образуват километрични опашки по лифтовете. Надяваме се, чаят и кафето все още на се на цени между 3 и 5 лева, а по това време в планината можете да се насладите и на една от най-важните й характеристики – спокойствие и тишина.
    Колкото и да си говорим за привлекателността на българските курорти, има няколко точки, по които те напоследък стават все по-непривлекателни за българите. Все по-често затвърждават името си на ВИП зони, във който човек със средностатистическа заплата не може да изкара повече от два дена, ако задоволява нормално нуждите си без да се ограничава. До някаква степен странното смесване на модерно строителство с петзвездни хотели, имащи огромни в дорийски стил колони пред фасадите си, с етно елементи, които най-често се изразяват в опънати родопски черги и виснати по стените чамове, носии и сукмани от всички краища, дразни погледа. Дразни, най-малко от естетическа гледна точка, защото съчетанието в голяма степен от случаите е безвкусно и напомня по-скоро за грандомански стремежи на собствениците им, които сякаш по-скоро парадират, отколкото да търсят по-голямо удобство за клиента. Вече споменахме насаждането на ВИП представата за мястото, което сте посетили и колко често голяма част от хората се чувстват не на мястото си, намирайки се там. Да оставим настрана цените, те са нормално явление, останалите пречки за пълноценно изкарване на почивка в планината са достатъчни сами по себе си. Като държава, която се намира на Балканския полуостров, със сигурност курортите ни не би трябвало да се изчерпват само с Банско, Пампорово и Боровец. Алтернативите за планинско приключение са много, но за съжаление в тях няма да видите изградената инфраструктура, подобно на гореспоменатите.
    Средищно положение, и като че ли засега най-добра алтернатива, представлява Рибарица. Селото се намира в Тетевенския балкан, а за него Вазов пише, че всеки българин би бил чужденец в държавата си, ако не го посети. На 12 километра от Тетевен, то съчетава в себе си планинска емоция, запазена възрожденска история на буйния балкан, поносими цени и малко по-малко дразнещи елементи, присъщи на развитите ни курорти. Вярно, и там строителството на хижи, къщи за гости и малки хотелчета е в подем, защото все повече средностатистически българи се насочват към него, но ако побързате до една-две години можете да хванете последните останки от все още запазения му чар. Още като навлизате ще ви засипят табели посочващи ви десетки места, в които можете да отседнете, а наскоро до кметството направиха туристически информационен център. Рибарица е доста подходяща и за почивка по време на циганското лято, тъй като от там започват десетки екопътеки с различни като дължина и трудност маршрути. Околностите са подходящи и за скално катерене.     Според легенди разказвани от местните хора, Тамара, дъщерята на цар Иван Асен II, се разболяла от нелечима болест и точно когато царят се отчаял, че за нея няма лек, местен лечител от Рибарица предложил услугите си. Лечението било елементарно, всяка сутрин Тамара излизала на поляната над селото (днес се намира в центъра срещу паметника на Бенковски) и си късала от билките. Успяла да оздравее за по-малко от седмица. Освен че е било селище по време на Второто българско царство, за поселения около днешното село има следи от около седем хиляди години преди новата ера. Нормално, тъй като Рибарица е средищен пункт на доста водоеми.
    Всяка година на 25 май се правят възстановки около Кървавото кладенче. Там където е бил убит Бенковски, а Захари Стоянов се спасява, като се хвърля ранен в ледените води на преминаващата река. Пресъздават се последните сражения на водача на Хвърковатата чета с турските башибозуци.
    Канализацията е стара, инфраструктурата има нужда от подновяване като цяло, строителството започва все повече да набира скорост, но въпреки това Рибарица е повече от добра алтернатива за изкарване на свободно време и почивка. Освен по-нормалните цени, все още дейците в областта на туризма се съобразяват с околната природа и възрожденския дух, който носи селото. Тук не става въпрос за зимен или летен туризъм, а за целогодишна дестинация, която надяваме се няма да се обезличи подобно на други.